Проф. д-р Иван Стайков е невролог, началник на клиника по Неврология в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда, София. В отделението има лаборатория „Нарушения на съня”, която проф. Стаков също оглавява и в това си качество бе поканен като лектор на сателитен симпозиум на фармацевтична компания Sanofi, която разгледа терапевтичните подходи при инсомния.

Събитето бе част от Националната научно-практическа конференция на общопрактикуващите лекари в България, състояла се в края на октомври в гр. Пловдив.

Проф. Стайков, колко са хората, които няма и не са имали проблеми със съня?

Това е трудно да се каже, но според лекцията, която представих, 30-40% от общата популация имат някакъв вид инсомния.

С какво най-често са свързани нарушенията на съня?

Сънят е много необходим за нашето възстановяване. Има седем групи нарушения на съня, но най-честата може би е свързана с нарушения на дишането по време на сън – сънната апнея. Тя е много сериозен рисков фактор за сърдечносъдови заболявания (ССЗ), мозъчен инсулт, има отношение към артериалната хипертония (АХ), а и 15-20% от катастрофите в световен мащаб стават поради заспиване на волана.

Тези заспивания в голямата си част са свързани със сънна апнея. Представителна група за това състояние са обикновено млади мъже с наднормено телесно тегло. В тази връзка трябва да допълня, че затлъстяването е един от сериозните рискови фактори за възникване и развитие на сънна апнея.

Изследвани в нашата лаборатория за нарушения на съня, някои от по-тежките случаи прекъсват дишането си по 70-100 пъти на час, като част от тези прекъсвания продължават между 30 сек и 2 мин. В този интервал от време кислородната сатурация спада, което на практика поставя човек в условията на една постоянна хипоксия, в следствие на което той се буди неотпочинал и дори не знае защо.

Други процеси, свързани с инсомнията са нарушения в паметта и концентрацията, раздразнителност, депресивност, физическа умора, по-трудно справяне с дневните задължения…

Така не се ли затваря цикъла: колкото по-напрегнат и изнервен, толкова по-трудно заспива?

Точно така, за това този цикъл трябва да бъде пресечен.

Как се отразява на организма начин на живот, който е свързан със заспиване във време, когато обикновено нивата на мелатонин спадат?

Това зависи от човека. Специализирал съм в Швейцария и моят професор работеше всяка вечер до към 3 часа, след което лягаше и в 7ч. Сутринта беше бодър и работоспособен.

Има хора с краткосрочен сън, които се наспиват добре и такива, на които им е нужен по-продължителен сън, за да се възстановят. Средно се счита, че сънят трябва да бъде между 6 и 9 часа.

Кога си почива мозъкът?

Счита се, че периодът, в който мозъкът си „почива”, събира информацията от деня и я складира в „депа”, е по време на дълбокия, бавновълнов сън, при който има делта и тета активност. Това е фазата, в която информацията се запомня.

Повърхностният сън служи като прелюдия към дълбокия. От общия сън дълбокият трябва да бъде 15-20%  , а REM сънят – около 20-25%. При инсомниците дълбокият сън се нарушава, замества се с повърхностен сън, а REM сънят също изчезва, което изчерпва почти изцяло възможностите за пълно отпочиване.

Какво трябва да предприемат хората, чийто сън нощем е много разстроен?

В старата класификация на инсомниите имаше т.нар. „парадоксална инсомния”, при която пациенти твърдят, че не спят нощем. „Не съм спала от 20 години!,”е нещо, което не чуваме рядко, но интересното при тези пациенти е, че изследвани, архитектониката на съня им е напълно съхранена.

Те имат всички фази на съня, просто са по-тревожни и повърхностният им сън е малко по-дълъг за сметка на дълбокия.

Иначе си спят иначе нямаше как да съобщават, че през деня обикновено са работоспособни, жизнени и свежи.
Когато обаче имаме хора с истинска инсомния, те трябва да бъдат диагностицирани и лекувани от специалисти, а не да ползват лекарствата на тяхната съседка, защото това може да ги влоши. Напр, човек със сънна апнея не трябва да приема диазепам…

Какви са тогава медикаментите и методите, които могат да възстановят нормалния цикъл на съня и да помогнат на хората да се възстановят оптимално?

Най-чистият метод е да се направи полисомнографско изследване, на което да се оцени цялата архитектоника на съня и в зависимост от нея да се даде точния медикамент.

Съществуват множество медикаменти, но трябва да се избере подходящия или комбинацията от няколко такива. Специализирал съм нарушения на съня в Германия и там едно от първите неща, които се предписват, е хигиената на съня.

Най-важното при нея е създаването на ритъм, напр. от днес вече ще си лягам в 23,00 и ще ставам в 07,00. Хубаво е да има ритуални, подготовителни действия преди лягане в последователсност, която да се повтаря всяка вечер.

Важно е също, докато се преодолее инсомнията, през уикенда да се поддържа същия режим, а не да се спи до късно. Правилото за „15-те минути” е друго важно нещо: ако за 15-20 минути не сме заспали, трябва да станем, да свършим нещо и след определено време пак да си легнем.

Вечерята трябва да е поне 3-4 часа преди лягане и т.н. Едва тогава следват медикаментите, които са за повлияване на латенцията на заспиване (бързото въвеждане в сън) с допълнение –  медикамент, който поддържа съня в зависимост от полисомнографията.

Колко важен е мелатонинът – хормонът на съня?

По отношение на съня мелатонинът е най-важният хормон. Той започва да се секретира в епифизата, когато стане тъмно. Пикът му е между 24,00 и 03,00 часа.

Ако ние сме с късен цикъл и си лягаме към 03,00 часа, тогава изпускаме пика на мелатонина и това е една от предпоставките за развитие на инсомния.

Внасянето на допълнително мелатонин под формата на таблетка не дава ли сигнал на епифизата да спре свободната секреция на хормона?

Не, при условие, че мелатонинът се дава на хора, при които той е намалял или липсва. С течение на възрастта той физиологично намалява. Над 70-годишна възраст този хормон очакваме да е намалял.

Освен за регулиране на циркадния ритъм, мелатонинът е важен и за регулиране на „Jet Lаg” синдрома. Когато отидем в държава, в която е нощ, а при нас е ден, организмът ни не може да се адаптира така бързо и затова този синдром се лекува много добре с прием на мелатонин по схема: няколко дни преди пътуване, лягане малко по-късно.

При хората над определена възраст с инсомния даваме мелатонин и повлияването е доста добро. Ние не нарушаваме секрецията, защото тя по принцип е снижена, а просто додаваме мелатонин.

В какъв период от време се прилага медикамента?

Това е строго индивидуално и зависи от пациента. Някой може да го ползва месец-два, след което да се преустанови приема му при подобряване на състоянието.

Вие как спите?

Добре! Аз съм от хората, които се наспиват бързо.

Анелия Николова

SABG.NVGHT.20.01.0008/02/2020