ЕС: 10% от българите не са били здравноосигурени през 2019

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

Най-ниска продължителност на живота, висока затлъстялост сред децата, необичайно високи разходи за лекарства. Това са някои от основните констатации на европейски експерти за състоянието на здравеопазването в България. Те представиха детайли от здравните профили на държавите, както и от придружаващия доклад, хвърлящ светлина върху някои тенденции, които се забелязват, информира в. “Дневник”.

Ане Шпрангер, експерт от Европейската обсерватория за здравни системи и политики, изтъкна, че България през 2017 г. е имала най-ниската продължителност на живота в ЕС. Показателят се повишава за две години. Има и други страни с по-ниска продължителност като Румъния, Естония, Латвия, но там този показател много по-бързо се е повишил, повече, отколкото в България. Най-лошо е положението при жените в България.

Шпрангер обясни, че в България заболяванията на сърдечно-съдовата система са основната причина за смърт, както и в почти всички страни в ЕС. Около една пета от всички смъртни случаи в България са причинени от инсулт – почти три пъти повече от средното в ЕС. При исхемичната болест на сърцето смъртността между 2000 и 2017 г. в България намалява.

Сред рисковите фактори тя посочи прекалената употреба на алкохол и тютюнопушенето. В България процентът на пушещите в най-висок в ЕС сред възрастните въпреки всички законодателни мерки. Шпрангер цитира данни от 2014 г. – тогава един на всеки четирима възрастни пуши. Сред децата (до 16 години) също има пушачи, особено сред момичетата, които са на второ място след Италия като процент.

Що се отнася до режима на хранене, тя изтъкна, че сред възрастните в България хората не ядат всеки ден по един плод и това е може би причина за наднормено тегло и затлъстяване.

В това отношение България е много близо до средното в ЕС, но когато става дума за децата, проблемът се засилва. През 2014 г. едно на всеки пет деца е било със затлъстяване.

Система на здравеопазване

Шпрагнер отбеляза, че на глава от населението в България има най-ниските разходи за здравна система, но ако се сравни със съседните страни, този показател е доста висок по отношение на брутния вътрешен продукт. България харчи над 1300 евро на глава от населението, двойно повече спрямо сумата през 2005 г., и тези разходи се увеличават от 2009 г. много бързо, подминавайки всички страни членки с изключение на Румъния.

Доплащането от страна на пациентите е на едно от най-високите нива в ЕС, като само 5% от средствата са публични, показват данните за 2017 г. В сравнение с други държави този показател е по-нисък, като само в Кипър нивото е по-ниско.

Къде отиват средствата

Фармацевтичните компании заемат най-голям дял по усвояване на разходите – 43% от публичните средства за здравеопазване са за фармацевтични продукти и изделия. Парите, които са отделени, не са толкова много в сравнение със средното за ЕС, но предвид бюджета цифрата е голяма, коментира Шпрангер, според която разходите за фармацевтични продукти са необичайно високи в България.

Болничното лечение е на второ място, 34% от здравните разходи през 2017 г. са били за болниците.

Разходите най-вече за превенцията, за амбулаторното лечение се увеличават в сравнение с 2010 г., а при фармацевтичните продукти и болничното лечение намаляват.

Шпрангер коментира още, че в България предотвратимата смъртност в резултат на ваксини се оспорва, все по-малко хора се покриват от ваксини, а през 2017 г. имаше епидемия на морбили.

Достъпност

Тя изтъкна, че около 10% от българите не са били здравноосигурени през 2019 г. Други прогнози стигат до 14%. Има освен това безработни, а една четвърт не вярват в здравната система и затова не искат да плащат. Има и група, която няма валидни документи за самоличност, това важи особено за ромското население, допълни Шпрангер.

Тя обясни, че в България има доста голяма гъстота на лекари, но те не са равномерно разпределени. Има много малко общопрактикуващи лекари. Само 15% от всички лекари са такива. Много малко са и медицинските сестри. Наблюдава се също така застаряване особено при медицинските сестри.

Колко легла има

По този въпрос Шпрангер обясни, че средното за ЕС намалява от 2000 г. насам, а в България е имало повече легла през 2017 г., отколкото през 2000 г. В България средният престой в болница е пет дни, докато средното за ЕС е почти двойно. Процентът на болничен прием в страната е двойно по-голям от този за ЕС.

В държавните болници се наблюдава намаляване на леглата, а в частните – увеличаване с шест пъти.

Според Шпрангер има нужда от засилване на амбулаторните грижи, което значи, че трябват повече специалисти.

“Виждаме, че има много разходи за фармацевтични продукти. Ако може да се спести от тях, това би било добро постижение. Важно е цените за частни разходи да бъдат намалени”, допълни тя.

Ваксини, достъпност, иновации

Филип Домански, анализатор на системите на здравеопазване в генерална дирекция “Здравеопазване и безопасност на храните” на Европейската комисия, представи пет тенденции от придружаващия доклад в цикъла “Състояние на здравеопазването”.

1. Колебанията за ваксините. Това е наболял въпрос и в България, подчерта той. “В различните страни е налице различна нагласа, когато говорим за безопасността, важността и ефективността на ваксините. За да се справим с проблема с колебанието, трябва да привлечем медицински лица. Около 80% от хората в ЕС се допитват до общопрактикуващ лекар и други лекари. Разчитат, че те ще дадат най-добра информация за ваксините”.

2. Цифровата трансформация: “Често когато говорим за дигитални решения на проблемите в здравеопазването, говорим за приложения за мобилни устройства. Онези, които имат най-голяма нужда от промоция на здравето или профилактика, не са целевата група на производителите на приложения и устройства. Решения има, но трябва да направим така, че да са достъпни”, посочи той.

3. Достъпност на здравното обслужване: “В 12 страни от ЕС хората имат бюрократични проблеми, които им пречат да получат пълноценна здравна грижа. Повече от половината от хората в ЕС в отдалечени и селски райони имат проблеми с достъпността на здравното обслужване”, обясни Домански.

4. Иновации по отношение на набора от умения на здравните работници: “Броят на медицинските лица не отговаря на това, от което хората се нуждаят. Нужни са повече специалисти. Това не е проблем само в новите страни членки. Дори министър в Германия идентифицира такъв проблем. Един от начините за решаването на проблема – недостатъчен брой, но увеличаваща се нужда – е да се постигне успешен микс на компетенциите или да се увеличат компетенциите на медицинските лица, различни от лекарите – медицински сестри, специалисти, завършили здравни грижи. Да се обогатят компетенциите на други специалисти – на фармацевтите например, не само да продават лекарства, а да могат да представят качествени медицински консултации”, смята експертът.

5. Достъп до лекарства: “Когато говорим за лекарства, няма как да не говорим и за пари. От това зависи и устойчивостта на системите за здравеопазване. Една от целите на еврокомисията е не само да осигури достъпност до лекарствата, но и да се предостави добър климат за успешна и благоприятна работа на фармацевтичните компании. Миналата година видяхме, че в ЕС имаше недостиг на определени медицински препарати – активните им съставки се произвеждат извън ЕС, което води до това, че при криза страните от ЕС нямат инструментариум да се справят бързо и ефективно”.


Източник: в. “Дневник”

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email