Второто зимно училище по медицинска онкология 2019 – Европа и Азия – Дискусия за бъдещето на лечението на рака, се състоя на 1-ви и 2-ри ноември в „Боровец“.
Специално интервю за нас даде пластичният хирург д-р Йордан Йорданов от Унихоспитал – Панагюрище, който засегна все още темата за недостатъчно познатата у нас диагноза имплант-свързан анапластичен едроклетъчен лимфом
Д-р Йорданов, бяхте сред ключовите участници във Второто Зимно училище по Медицинска онкология 2019 – Европа и Азия – Дискусия за бъдещето на лечението на рака, което се състоя на 1-ви и 2-ри ноември в „Боровец“. Лично на Вас какво Ви направи най-силно впечатление като изнесени лекции, опит, клинични случаи?
На първо място бих искал да кажа, че за мен беше голяма чест и удоволствие да бъда сред лекторите на това събитие – световно изявени учени, с утвърден авторитет от над 10 държави и 3 континента.
Възхитен съм от организацията на събитието в лицето на председателя на клуб „Млад Онколог“ д-р Росица Кръстева и от това как тя съумя да концентрира на едно място тук, в България, такива блестящи умове в медицинската онкологията и медицината въобще.
Респективно това, което най-силно ме впечатли, бе актуалността, полезността и практическата насоченост на изнесените лекции и споделения опит.
Всички ние, лекторите, се опитахме да сме максимално полезни и на участниците, и помежду си. Предоставихме най-актуалната и съвременна информация по горещи теми в медицинската онкология и граничните ѝ специалности, каквато се явява моята.
Освен, че бяхте модератор на една от сесиите по време на срещата, изнесохте и лекция. Какво представихте пред аудиторията?
Да модерирам такива именити колеги в първия ден от конгреса бе особено вълнуващо изживяване за мен. Благодаря за доверието и оказаната ми чест от страна на организаторите!
Колкото до моята лекция конкретно, тя бе посветена на последните данни по отношение диагностиката и лечението на имплант-свързания анапластичен едроклетъчен лимфом (от англ. BIA-ALCL). Това е една доста сериозна тема в нашата специалност, особено през последните години, касаеща пациентките с гръдни импланти, но за нея за жалост твърде малко се знае и говори у нас.
Имайки предвид, че увеличаването на бюста с гръдни импланти остава най-търсената и най-често извършваната интервенция в естетичната хирургия не само у нас, но и в световен мащаб, можем да кажем, че темата е особено актуална.
Когато към тази бройка добавим и пациентките, при които е извършена или предстои да се извърши реконструкция след рак на гърдата, проблемът с този вид лимфом добива особено медицинско и социално значение.
Ето защо, за мен като пластичен хирург, приемащ своята работа като мисия, е особено важно да се акцентира върху въпроси, които като че ли някак си остават встрани от съсловното, а и от общественото внимание. Все пак съм оптимист по отношение на информираността по темата у нас – това е втора подобна лекция, която лично аз съм поканен да изнеса в рамките на тази година.
За пръв път във форума се включиха лекари от Китай. Според вас има ли място за колаборация с тях?
Китайската онкологична общност е една много сериозна и като численост, и като постижения прослойка в съвременната световна медицина.
Предвид на представените данни по време на конференцията и личните ми впечатления, смятам, че една такава колаборация не само, че има място, но и би била изключително полезна в глобален план за лекарите, работещи не само у нас, а и в Европа.
Обмяната на опит е основен двигател на прогреса в медицината и гостите от Китай определено показаха, че имат какво да споделят и дадат от себе си. Освен това, такъв тип колаборация, доколкото съм запознат, за първи път се случва на български научно-практически форум с онкологична насоченост.
Вие сте пластичен хирург, но какво послание бихте отправили към колегите Ви (повечето от които медицински онколози – бел. ред.), които участваха в събитието?
Посланието, което бих отправил към всички колеги лекари, независимо от тяхната специалност и ниво на професионално развитие, е следното: да гледаме на пациента в неговата единност и цялост на биологичен и социален организъм, независимо дали тесният фокус на нашето внимание са неговите гърди, неговия бял дроб, или каквато и да е друга част, орган или система от тялото му.
Всеки човек е еднo уникалнo творение, в което всеки компонент има своето специфично значение и функции и промяната в него води до промяна в цялостния механизъм в една или друга степен.
Смятам, че така следва да разсъждаваме, когато назначаваме терапия, когато оперираме, когато разкрасяваме, ако щете. Затова е важно към пациента да се подхожда комплексно и да мислим в перспектива по отношение на това, което предстои да извършим като лекари върху тялото му.
Това е веруюто в работата ми като лекар пластичен хирург, независимо дали се касае за естетичния, или за раконструктивния клон на моята специалност.
Това се опитвам да внуша всеки път, когато обучавам или изнасям лекции, независимо каква е конкретната тема на участието ми в даден форум или събитие.
Мария Радмилова
