Факултетът по медицина към Медицински университет – Пловдив дипломира 69-я випуск лекари. Сред дипломантите беше д-р Иван Атанасов, който даде специално интервю за Medical News. По време на официалната церемония, той бе награден с учредената от медицински факултет награда „ПРОМЕТЕЙ“ – за активно участие и принос в студентското самоуправление, социална активност от и за студентската общност, за проявена гражданска и обществена отговорност.
Д-р Иван Атанасов е председател на Асоциация на студентите-медици в България за два мандата (2016/2017 г. и 2017/2018 г.), член на Управителния съвет на Младежко Научно Дружество „Асклепий“ (2017/2019 г.) и председател на Общото събрание на студентите в МУ-Пловдив (2018/2019 г.).
Защо избрахте медицината преди 6 години и ако можехте да се върнете назад, бихте ли я избрали отново?
Още от дете следях с нетърпение и очаквах поредния епизод на „Спешно отделение“ и исках един ден да бъда като лекарите от сериала, които помагаха на хората. По време на обучението ми в ЕГ „Пловдив“ страстта ми към биологията и химията подпомогна и улесни избора да кандидатствам медицина.
Никога не съм съжалявал, че избрах да следвам медицина, която е нелека, но отговорна и хуманна професия. Тези шест години ме срещнаха с много различни колеги от МУ, сред които намерих верни приятели и съмишленици.
Придобих знания и опит не само от учебната скамейка, но в сферата на социално-обществената дейност, изградих се като личност и натрупах умения по време на заеманите от мен позиции в Асоциация на студентите-медици в България (АСМБ).
Смятате ли че нивото на медицинското образование в България е на ниво и сравнимо ли е то с това в другите държави по света?
Образованието в медицинските ВУЗ-ове в страната по нищо не отстъпва на това в редица Европейски университети. Възможността да контактуваме и да имаме достъп до пациенти още от средата на нашето обучение по медицина допринася за добро усвояване на учебния материал, което в много страни в Европа липсва. Обучението на българските студенти, не бива и не трябва да бъде пренебрегвано заради чуждестранните студенти, които през последните години увеличиха своята численост и преобладават над българските медици.
Имах възможността да посетя няколко университети и университетски болници в Европа, където обучението на студентите е идентично с това в България. Разбира се, те са с много по-добри материални, технологични и учебни условия за разлика от нас в някои отношения.
Медицински университет – Пловдив не отстъпва от световните стандарти и може да се похвали с Медицински симулационен тренировъчен център, в който студенти, специализанти и лекари да се упражняват върху манекени и участват в различни обучения.
Избрали ли сте си вече какво ще специализирате и къде?
Да, избрах специалност – педиатрия, която през последните години е пренебрегвана. Педиатрията в България е на добро ниво – имаме невероятни професионалисти и възможности за лечение, но за съжаление условията и състоянието на детското здравеопазване в страната не са на това ниво.
Разкажете ни интересна история от следването си в МУ?
Сякаш беше вчера моментът, когато прекрачихме дисекционните зали и стигнахме до ДНЕС, когато сме с диплома в ръка. Спомените от университета са многобройни – няма как да обобщя всичко в една история.
От първите упражнения върху кадавърите по анатомия, ранните лекции и упражненията до късно, пиенето на кафе „на червеното“ с колегите до 12-часовите дежурства в детска клиника като стажант-лекари. Освен учебните дейности през тези години имах активно участие в студентското самоуправление. Като част от Асоциация на студентите-медици в България (АСМБ) организирах проекта „Седмица на медицинското образование“, който има за цел повишаване знанията и уменията на студенти по теми, които не са застъпени в учебната програма. Заедно с моите колеги от Асоциацията успяхме да затвърдим и да го превърнем в ежегодно събитие. В Медицински университет – Пловдив срещнах и страхотни преподаватели – отдадени на своята професия, вдъхновяващи лектори и достойни хора, които запалиха желанието за знания и наука.
Какво бихте променили в системата на здравеопазване, ако сте здравен министър?
Системата на здравеопазване в България има нужда от спешна реанимация. Но това не е по силите само на здравния министър. Има нужда от политическа воля и реформа в сферата на здравеопазването.
Ако все пак имам възможността да бъда министър бих насърчил профилактиката и промоцията на здравето. Има нужда от окуражаване участието на здравните професионалисти в здравното възпитание и здравната подкрепа, както и в създаване на подходяща здравна, социална и екологична политика.
Достъпът до лекар-специалист в отдалечени райони на страната е ограничено. Трябва да се изготви подходяща стратегия, която да стимулира лекарите, да улесни достъпа и да подсигури необходимите условия за работа в тези места, където лекарите ще имат възможност да оказват медицинска помощ. Парите за здравеопазване трябва да бъдат правилно разпределени, да има по-голям контрол и по-прозрачно управление на средствата.
И не на последно място, медицинското съсловие през последното десетилетие има нужда от повишаване на доверието и подобрение на отношението „лекар-пациент“. Министерството на здравеопазването съвместно със съсловните организации и медии трябва да постигнат този баланс.
Опетняването и охулването на лекарската професия през тези години, доведе до намаляване доверието на пациентите, увеличаване на случаите на насилие над медици, както и голяма част от колегите да изберат да практикуват в чужбина, където техният труд е достойно оценен.
Лора Василева
