Д-р Вангелия Мариноска: „Клиничен случай: справяне с тревожен пациент- предизвикателство за психиатъра“

От 18 до 20 октомври в х- л „Рила”, Боровец, се проведе ХХVIІ Годишна конференция на Българската психиатрична асоциация (БПА).

Един от акцентите на събитието бе дискусионен панел „Среща на поколенията”, организиран от Търговско представителство Егис Фармасютикълс и озаглавен съгласно мисълта на Сенека „Обучавайки другите, се учим самите ние”. Част от модула бе презентацията на д-р Вангелия Мариноска, специализант в УМБАЛ „Св. Марина“ Варна, озаглавена „Справяне с тревожен пациент – предизвикателство за психиатъра”.

Д-р Мариноска описа случай на пациентка на 63 години, разведена, с висше образование, която не работи. Пациентката живее с болната си майка, за която се грижи.

Психиатричните проблеми са с давност от 30 години, когато първият ѝ депресивен епизод се е характеризирал с потиснатост, нарушен нощен сън и прием на успокоителни. Тогава не се консултира със специалист.

Д-р Вангелия Мариноска: „Клиничен случай: справяне с тревожен пациент- предизвикателство за психиатъра“

В хода на заболяването тя търси лекарска помощ през 2000, 2007 и 2008 г. поради рецидивиращи депресивни епизоди.

„Следващият депресивен епизод е през 2014 г., когато е опитано лечение с множество антидепресанти, без значителен ефект”, разказа д-р Мариноска и допълни, че тогава към оплакванията се добавя главоболие, шум в ушите, сърцебиене и др.

През 2016 г. пациентката е хоспитализирана отново и този път е на лечение с комбинирана антидепресантна терапия, която пациентката сама преустановява след подобряване на симптоматиката.

„При последното ѝ постъпване в дневния стационар тази година болната съобщава за често забравяне, невъзможност за изпълняване на ежедневните задължения. По време на хоспитализацията се назначава SSRI-медикамент с оглед на тревожната симптоматика”, обясни лекторът.

От психиатричния статус се открива контактност, ориентираност, съпроводени с психомоторна напрегнатост. Не се установява разстройство във възприятията, преобладават идеите са неувереност и несправяне. Емоционално се наблюдава дистимия и тревожност. Волево е хипобулична.

„По време на хоспитализацията пациентката съобщава за разнообразни оплаквания, като замайване, световъртеж, сърцебиене и стягане в гръдната област. Избягва груповите занимания, тъй като се напряга от комуникацията с хора”, допълни д-р Мариноска.

Д-р Вангелия Мариноска: „Клиничен случай: справяне с тревожен пациент- предизвикателство за психиатъра“

Седмица след постъпване болната съобщава за болка в дясната половина на лицето, която свързва с органично заболяване и настоява за консултация с УНГ специалист. До края на деня съобщава за влошаване на посочените оплаквания, съпроводени и с промяна в артериалното налягане.

На следващият ден спира назначеното ѝ лечение и настоява за напускане на болницата.

„Как се почувствах? От една страна очаквах по-благоприятно повлияване от терапията. От друга страна си зададох въпроса дали направих всичко необходимо за пациентката, дали не пропуснах нещо”, разказа д-р Мариноска и добави, че се е допитала до колектива дали има метод или подход за действие от страна на психиатъра в такива случаи.

Д-р Ана-Мария Младенова, Medical News

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email