В периода 17-20 октомври 19 г. в Правец се състоя ІX Национален конгрес по интервенционална кардиология. Събитието събра над 230 регистрирани участника, и множество чуждестранни лектори и фармацевтични компании в обстановка, която достигна стандартите и визията на най-големите световни форуми.
Д-р Валери Гелев, бивш председател на Българското дружество по интервенционална кардиология и началник Клиника по Кардиология в МБАЛ Токуда даде специално интервю пред нас по повод събитието.
Д-р Гелев, какво е необходимо, за да се направи едно такова успешно събитие, каквото беше Конгресът по интервенционална кардиология?
Има нужда от няколко неща: добра зала, достатъчно голяма изложбена площ за фирмите и база за настаняване на гостите.
От колко болници предавахте на живо и как избрахте кои да са те?
Предаването има ясно установен демократичен ред, който се определя още в края на юли на Управителен съвет и критерият е такъв, че болници, които са участвали, не участват на следващия конгрес.
Останалите, които имат желание за участие, участват в томбола и така се избират на случаен принцип. Тази година участваха четири болници и само една не успя да се класира. Следващият въпросните три болници няма да участват.
А случаите как избирате?
Имаме теми в програмата. Обикновено те са комплексни коронарни интервенции, структурни заболявания… Гледат се лекциите и презентациите и болницата избира случаи по собствено усмотрение. Конкретните случаи не могат да се предвидят повече от месец преди събитието.
Какво се прави по време на живо предаване, ако в катетеризационната лаборатория възникне усложнение?
Предаването се преустановява и се справяме с проблема.
Вие представихте случай на пациент, индикиран за смяна на клапа. Ще Ви питам не за процедурата, а за пациента. Кога пациентът се анестезира?
Идеята и философията на инвазивната кардиология е, че тя трябва да е все по-малко инвазивна. И това е философия в медицината. С една малка процедура можеш да направиш неща, които иначе изискват голяма кардио-операция, която ще доведе до значимо нарушение и в качество на живот на пациента.
Това важи и за всички останали оперативни специалности: ендоскопската диагностика и лечение, лапароскопската… В началото, при интервенционалното имплантиране на клапи, поради по-големия размер на дивайсите се достигаше по оперативен достъп до артерията и болните бяха анестезирани и интубирани. Вече пациентите ни, както в случая, се будят още преди да ги свалим от масата с една малка дупчица от пункционното място…
Как се държат пациентите по време на процедура? Мисълта, че катетър се движи по съдовете и в сърцето ти едва ли е лека за приемане?
На онези, на които се сменя клапа, се държат от анастезиолозите в полу-будно състояние, но специалистите са толкова опитни, че когато искаме да събудят пациента, те го правят в рамките на минута. Иначе „коронарните” пациенти са само с локална анестезия и са леко седирани.
Значи не ви създават проблеми?
Понякога създават, но се оправяме.
Имахте съвместна сесия с Българското дружеството по кардиохирургия. Как си поделяте терапевтичната територия с Вашите колеги? Случва ли се да се борите за едни и същи пациенти?
Случва се по-скоро обратното: много често предлагаме високорискови пациенти на кардиохирурзите и те не ги приемат. И това е оправдано, защото има група пациенти, които имат множество придружаващи заболявания и със застаряването на населението те ще стават все поече. За PCI това предизвикателството е в техническата, анатомичната сложност. За хирурзите то е в придружаващите заболявания – факторите, лимитиращи дейността им. И когато се съберат повече подобни фактори, операцията става високорискова, а изчислена по определени скали за оценка, резултатът става такъв, все едно изпращаш някого ако не на сигурна смърт, то поне с 20-30% вероятност да загине. А това не е оправдано и хирурзите много често се отказват, а пациентите остават неадресирани. Тогава се оказва, че специализирани центрове и опитни оператори могат да ги адресират, като е доказано, че това подобрява категорично тяхната преживяемост, отколкото медикаментозното лечение. Тези високорискови болни с комплексна анатомия американците наричат – CHIP (Complex High-Risk Indicated Procedure/Patients). При тях се засягат много неща: индикации, възможности… Те са с хронични оклузии, със стволове, с много калций, с намалена помпена функция и мн. др. На фона на всичките предизвикателства един такъв екип трябва да може да се справи с тези неща.
Значи правите консилиум с кардиохирурзите?
Да. Поведението е следното: вижда се анатомията, преценява се за какво е подходящ пациента и се коментира с него, защото желанието на пациента също е важно.
Бързо ли се развива специалността ви? Колко важно за добрия специалист е да следи всичко ново, което излиза?
Новости излизат непрекъснато. Но от последния гайдлайн няма нещо революционно, което изведнъж да промени посоката. Всички курсове и конференции, които правим през годината е събиране на данни, на опит, на информация и трупане на умения. Така че ние непрекъснато се движим в тази посока.
Анелия Николова
