Проф. д-р Петко Минчев е доктор на медицинските науки, национален консултант по детска пневмология и фтизиатрия. Има дългогодишна кариера като клиницист, изследовател и научен работник в сферата на белодробните заболявания. През 1996 г. създава специалност по детска пневмология и фтизиатрия, а през 2006 г. – Българска Асоциация Детска Пневмология. Преди 2 години успява да обедини всички детски пневмолози от София в Kлуб на детския пневмолог, който се събира ежемесечно, за да обсъжда проблемите на детската пневмология в столицата. Има над 280 научни публикации, 2 монографии и 3 участия в учебници по обучение на студенти по медицина. Главен редактор на „Български медицински журнал”.
Проф. Минчев, предстои сезонът на острите респираторни вирусни инфекции, които на пръв поглед са банални, но всяка година поставят на изпитание както Вас, лекарите, така и пациентите. Как се манифестират обичайно те в детска възраст?
Всяка година през есенно-зимния период се наблюдава покачване на заболеваемостта от заболявания, обусловени от различни вируси. Изключвайки грипа, който е тежко протичаща вирусна инфекция, есенните вируси са малки по своята природа, но имат разнообразие от щамове и често причиняват тежко протичащи инфекции, особено в ранна детска възраст. От тях най-разпространени са риновируси, аденовируси, коксаки вируси, които имат отношение и към белодробната система, парагрипни вируси, които наподобяват протичането на грип, но в значително по-лек форма.
По отношение на вирусните инфекции, с изключение на грипа, трябва да има определен стил на поведение. Причините са няколко. При грип клиничната картина е много манифестна и тежка, трудно би могло да се направи грешка в клиничната преценка. Още повече, че по време на епидемична вълна са налице изолирани причинители, които подпомагат диагностиката на клиничен принцип.
При другите вирусни инфекции е трудно да се направи преценка по клинични белези поради факта, че подготовката на лекарите в това направление е недостатъчна, изисква доста детайлно клинично наблюдение, което също отсъства у нас по ред причини. В такъв случай инфекциите могат да се третират с различни селективни препарати.
Има медикаменти, които са строго диференцирани за лечение на грип, Епщайн-Бар вирус, херпес симплекс и херпес зостер, тежко протичащи вирусно обусловени инфекции. При другите инфекции няма селективни препарати. Хубаво е, че светът е обърнал поглед към фито и хомеопатични медикаменти с доказано действие върху вирусни причинители. В България също разполагаме с такива лекарства, доказали своята клинична значимост и направени фундаментални проучвания, които могат да подпомогнат лечението на острите вирусни инфекции с недоказана етиология, започвайки от началото на самото заболяване.
Доколко е възможно да се диференцират клиничните прояви на вирусните инфекции и селективното им лечение?
Диференциацията на отделните вируси изисква опит. Например грип – малък инкубационен период, тежка интоксикация, висока температура, силно разширение на периферни и съдове в тялото със значително изразена интоксикация. Трудно може да се сбърка клиничната картина на тази тежка инфекция, въпреки че много колеги напоследък обявяват всяко вирусно заболяване за грип. Второто важно нещо – в епидемия от грип диагностиката на заболяванията се подпомага от вече доказан причинител от първо заболелите болни.
При парагрип е доста по-трудно, но там интоксикацията е по-слабо проявена. Инкубационният период е същият – 24-48 часа, като проявите на ринофарингити и ринофаринготрахеити са доста изразени, със засягане на горна и долна дихателна система. Това са белезите, които могат да подпомогнат допускането на диагнозата парагрипна вирусна инфекция.
Друг вирус, който има характерно протичане, е аденовирусът. Той има различни щамове, но тук освен възпалението на носоглътката, фебрилитета, интоксикационния синдром, има един клиничен белег, който улеснява диагнозата – увеличени периферни шийни възли. Тези шийни възли се увеличават в областта на долната челюст, т. нар. субмандибуларни лимфни възли” и по предния ръб на мускул стерноклейдомастойдеус. Те са мековати, по някой път доста големи, неболезнени на пипане, но търпят сравнително бърза еволюция.
Друг вирус, който може да бъде разпознат, е коксаки вирусът. Той също има различни щамове, за които са характерни прояви на заболявания от вирусен тип на гастроинтестиналната система – неразположение, гадене, повръщане, разстройство, заедно с възпаление на горните дихателни пътища. Обикновено децата, чието боледуване започва с интокасикационен и долен диспептичен синдром – разстройство и болки в корема, са суспектни за появата на коксаки вирусна инфекция.
Риновирусите също заемат голямо място по отношение честотата на инфекциите на горните дихателни пътища. Те са една голяма група, която атакува предимно носа и носоглътката. Има проучвания, чепри децата в ранна детска и предучилищна възраст, които имат доказани клинични белези на алергичен риносинуит, възпалителните прояви на горните дихателни пътища при инвазията с риновируси се съчетават с бронхообструкция. Дори има сравнителни проучвания в последните години, които доказват, че риновирусите могат да бъдат отключващ момент за бронхообструкции при деца с бронхиална астма или т. нар. „хъркащи деца” в първите 3 години от живота им, без да бъдат обявени за астматици.
Според Вас лекарят успява ли да отговори адекватно на пациентите, които в страха си от високите температури изискват от него лекарствено презастраховане?
Действително през последните години в България се внедри един тежък, апокалиптичен страх у родителите от високите температури при всяка вирусна инфекция. Значението на лекаря е много важно. Ако подходът му е добър, интелигентността и търпението на пациента са налице, ефектът е позитивен.
Винаги съм казвал и отново трябва да подчертая: високата температура е добър прогностичен белег. Това означава, че организмът реагира на външен дразнител и е израз на тази битка между микро- и макроорганизма с цел оцеляването на макроорганизма.
Две неща са много важни за високата температура при остър вирусен процес. Няма репликация на вируси и бактерии при температура над 38 градуса и в периферната кръв се изливат мощни острофазови белтъци, които имат антивирален и антибактериален ефект. След първите 72 часа, поддържайки температурата в границите на 38 градуса, детето оздравява, ако няма някакво съпътстващо заболяване. При получаване на успех родителят добива смелост и установява, че думите на лекаря са правдиви. Но тъй като поколенията се сменят, това е една перманентна задача на всеки лекар.
Има ли утвърдени във времето природни практики, които успешно прилагате към днешна дата при респираторни вирусни инфекции?
В днешния изключително динамичен свят, инфекциозната патология отново взема преимуществено значение. Причините за това са 2 – големият брой на земното население и изключително лесните и бързи възможности за транспортиране на хора от единия на другия край на света. Това създава възможности за пренасяне на инфекции. От друга страна, през последните 30 години няма разработени нови антибиотици, а при съществуващите има доказана изключително висока резистентност, която понякога достига до 50-60% съобразно съответния антибиотик.
Затова все по-нарастваща е тенденцията за лечение с хомеопатични препарати най-често на остри вирусни инфекции, която според мен е правилна. Тя ще продължи и в бъдеще, тъй като природата има неизползвани в много направления възможности. Лично аз много често работя с лекарствата на Немския хомеопатичен съюз. Има две неща, които пациентите трябва да знаят за тях. На първо място, това са изключително пречистени препарати и съответно много добре проучени, преди да бъдат пуснати в клиничната практика.
Бих искал да споделя опита си с един от тях, който вече е утвърден в клиничната практика в България вече 15 г. Това е Инфлуцид. Той е доказал своята значимост в 4 направления – противовирусно действие, симптоматично, имуностимулиращо въздействие и приложение за профилактика.
Както вече споменах, 90% от заболяванията на горните дихателни пътища са за сметка на вируси. На фона на макрофагеалната защита Инфлуцид активира левкоцити и неутрофилни клетки, които произвеждат алфа-интерферон, който има мощно антивирално действие. Това е абсолютно доказано експериментално и клинично. Нещо още по-важно – има дозозависим ефект при приложението на Инфлуцид.
При доза от 75 mg/ml имаме наличието на 128 единици алфа-интерферон в милилитри. При 100 пъти по-малка доза – 75 сантиграма, количеството на интерферон е 64 международни единици и не намалява, ако редуцирате дозата. Следователно лимитът по отношение производството на алфа-интерферон е 75 mg, което лекарят трябва да има предвид, когато назначи дозировките на препарата.
Много важно е, че Инфлуцид има и профилактично въздействие. В острата фаза се дава на всеки час – при деца от 1 до 12 г. до 8 табл. на ден, над 12 г. до 12 табл. на ден, до получаване на терапевтичен ефект в първите 72 часа. След това препаратът обичайно се назначава 3х1-2 табл. на ден, което може да продължи значителен период от време след отзвучаване на острите процеси.
Изключително важно преимущество на Инфлуцид е, че той няма странични явления и може да бъде съчетан с други фитопрепарати, симптоматично лекарства и антибиотици.
Смятам, че за 15-годишен период препаратът е доказал своите достойнства и колегите могат да го прилагат, като подчертавам, че е много важно да определят допускана или доказана вирусна етиология и приложението му в тези дозировки при липсата на хронично бактериално носителство води до терапевтичен ефект.
