Доц. Добрин Василев: „Ангиографията не е достатъчна за поставянето на стент“

Съвременните възможности в лицето на IVUS и ОCT водят до голяма промяна в клиничните резултати.

Доц. д-р Добрин Василев е началник Клиника по Кардиология в УМБАЛ „Александровска” и един от водещите интервенционални кардиолози в страната. На състоялия се IX Национален конгрес по интервенционална кардиология той бе модератор на два обучителни модула: за инвазивна оценка на сигнификантната лезия в катетаризационната лаборатория и СТО за начинаещи.

Доц. Василев модерира също сесия „Представяне на собствен опит”, научните сесии, посветени на комплексните коронарни интервенции през 2019г. и на функционалните и образни методики за подобряване на непосредствените и дългосрочни резултати при коронарни интервенции, модаретор бе и на сесия с участието на РГ по интервенционална кардиология на Полша, сесия, представяща случаи на живо и друга, посветена на усложненията в катетаризационната лаборатория.

Като лектор, той се спря на методите за вътресъдова образна оценка на коронарните стенози, както и за образна оценка на сигнификантност на въпросните стенози, представи данни от регистъра FIESTA при ръководени от FFR клинични резултати след лечение на бифуркационни коронарни стенози, а в сесията за представяне на собствен опит обърна внимание на различното ниво на риск от смъртност между коронарните бифуркационни лезии и СТО (хронични тотални оклузии) в контекста на комплексните коронрани интервенции.

Доц. Василев, разкажете повече за Вашето участие на Конгреса.

Обект на моите презентации бяха освен образната вътресъдова оценка на коронарната болест на сърцето, но и възможностите за оценка на промените в стената на коронарните съдове. Опитах се да представя най-пълно методиките, с които разполагаме; как те да ни помогнат за оценка степента на коронарната болест.

От друга страна, как да се използват като асистенция при избор на стент и начин на работа. Използването на съвременните възможности – IVUS (Intravascular ultrasound) и ОCT (Optical coherence tomography) – води до голяма промяна в клиничните резултати: намалява се смъртността, честотата на реинфаркт, както и честотата на рестенозите.

Тези резултати показват на пациентите сериозната клинична полза, когато лекарят може да работи с подобни методики. Но за съжаление, както отбелязах, тези методики в България не се заплащат.


Какво Ви впечатли най-силно от изнесеното от Вашите колеги?

В рамките на първите два дни наблегнахме на обучителните модули и направихме обзор на техниките за функционална оценка на значимостта на стеснението на коронарните съдове.

Така се определя дали е необходимо поставянето на стент или байпас. Тези методи за оценка на функционалните стеснения на съдовете твърдо влизат в световните ръководства към високия клас препоръка.

За първа година на конгреса се наблегна сериозно на ендоваскуларното лечение на клапните заболявания. Това е област в медицината с голямо развитие, а България придобива сериозен опит в процедурата: резултатите, които колегите показаха, са на едно много добро ниво.

Какво гласят европейските препоръки по отношение функционалната оценка на значимостта на стеснението на коронарните съдове?

В Европейските препоръки за лечение на коронарната болест твърдо е залегнало виждането, че ангиографията не е достатъчна за поставянето на стент, защото понякога масивно изглеждаща стеноза може да се окаже несигнификантна във функционално отношение.

От друга страна една нискостепенна стеноза, изглеждаща съвсем тривиално като плака може да е функционално значима. За съжаление тези образни методи в България не получават реимбурсация, въпреки, че фармакоикономическите анализи показват, че избягването на поставяне на стент на пациенти с несигнификантна стеноза не се отразява на здравето на болния и спестява необходимостта от приложение на двойна антиагрегантна терапия, която подлага пациента на риск от кървене. Спестяват се и разходи за самата здравна система.


Къде се намира българската интервенционална кардиология в европейски мащаб?

Смятам, че ние добре стоим на европейската карта, пък и на световната. Има за какво да се гордеем. Разликата с чуждестранните ни колеги идва, за съжаление, от поставените от здравната ни система финансови ограничения, към които се налага да се адаптираме.

Благодарение на голямата наука и клиничните изпитания се отсяват ефективните методики в областта на технологията. Използването на високоефективните съвременни техники води до по-добра клинична картина. И това е нещото, което отличава колегите, работещи в страни с развита здравна система.

Десислава Накова

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email