Д-р Богдан Адамски: Добрата клинична практика предполага комбинирането на фармакотерапия с психотерапия при лечение на депресивно разстройство

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

От 18 до 20 октомври в х- л „Рила”, Боровец, се проведе ХХVIІ Годишна конференция на Българската психиатрична асоциация (БПА).

Един от акцентите на събитието бе дискусионен панел „Среща на поколенията”, организиран от фирма Егис и озаглавен, съгласно мисълта на Сенека „Обучавайки другите, се учим самите ние”.

Първата презентация, засягаща особеностите в симптоматиката и протичането на депрсията беше представена от д-р Богдан Адамски от  „ЦПЗ Проф.Д-р Ив.Темков – Бургас”.

„Депресивните разстройства са основна част от психичните заболявания”, заяви д-р Адамски и продължи:

„Те имат негативен ефект върху личния живот, работата, обучението, цикъла сън -бодърстване и апетита, а освен страданията, които причиняват, те носят със себе си и своята социално-икономическа страна.”

Той цитира епидемиологично проучване, проведено у нас, според което депресията засяга 8,5% от населението, като преобладаващите пациенти са жени.

И още:

„По данни на СЗО делът на страдащите от депресия в периода 2005-2015г. се е увеличил с 18%.”

Според организацията, в близкото бъдеще депресивните разстройства ще заемат второ място по здравни и икономически последствия след исхемичната болест на сърцето.

Обикновено депресията се отключва на 24 до 35 годишна възраст като тенденцията е за по-ранно начало. С напредване на възрастта депресивните епизоди стават по-тежки и по-продължителни, а честотата на суицидните опити нараства.”

„Близо 1 млн. души годишно губят живота си заради реализирано самоубийство”, заяви д-р Адамски.

Етиологията и патогенезата на депресивното разстройство са комплексни, но според сегашните виждания, то е комбинация от психични и социални фактори, сред които от значение са злоупотребата – физическа, емоционална или сексуална, срив в семейството, развод или депресия при един от родителите.

„От по-голямо значение е депресията при майката заради механизъм на унаследяване, свързан с Х- хромозомата. Все пак генетичните пътища за предаване на депресивното разстройства са слабо проучени на този етап”, поясни лекторът и добави, че информацията от досегашните проучвания насочва към полигенно унаследяване, което определя предиспозиция, а не предопределеност за развитие на депресия.

„Личностните разстройства са идентифицирани като едни от най-категоричните индикатори за неблагоприятно протичане на заболяването”, отбеляза д-р Адамски.

Депресията е свързана с нарушение в невро-ендокринната регулация, като основен механизъм е повишената активност на оста „хипоталамус – хипофиза – надбъбречна жлеза” с увеличаване на циркулиращите катехоламини, ендотелна дисфункция и тромбоцитна активация.

„Депресията е асоциирана и с увеличение на маркерите на възпалението като например С- реактивен протеин, интерлевкини 1 и 6 и с увеличени нива на фибриноген в плазмата”, каза той и добави, че изброените по-горе фактори предразполагат към сърдечно-съдови и мозъчно-съдови инциденти.

Клиничната картина на депресията е особено разнообразна, като сред основните симптоми се открояват потиснатото настроение, неспособност за изпитване на радост и забавен мисловен процес, а продължителността им е над две седмици.

„Наблюдават се промени в съня, апетита, понижено либидо, тревожност и психогенна болка”, изброи д-р Адамски и наблегна:

„Особено внимание трябва да отделяме на мислите и намеренията на пациентите за самоубийство. В подобни случаи е необходимо да зададем въпроси, относно изграждането на план от тяхна страна.”

След поставяне на диагнозата започва процесът на формулиране на терапевтична стратегия.

„Най-общо, в лечението на депресията се очертават три фази: остра, фаза на поддържащо лечение и фаза на противорецидивно лечение”, обясни той.

Цел на терапията е постигането на пълна ремисия и връщане на пациента към неговото преморбидно функциониране.

„Обикновено първи избор на медикаментозна терапия е SSRI (блокер на обратното захващане на серотонина), който в началото може да бъде въведен в терапевтична доза.”, каза лекторът и цитира изследване, според което чрез позитронно-емисионна томография се доказва насищане на 80% от серотониновия транспортер при използване на минималната терапевтична дозировка при петте най-често изписвани SSRI, а същевременно насищането на над 80% от него не води до значителна клинична полза.

При наличие на психотична симптоматика или на частична ремисия е препоръчително добавяне на атипичен антипсихотик.

„Ако след 4-6 седмици от началото на лечението има слаб или липсващ терапевтичен отговор, тогава е удачна промяна на дозировката или смяна на антидепресанта. Въпреки че моноаминооксидазните инхибитори и трицикличните антидепресанти са все още в употреба, тяхното приложение е свързано с по-голяма честота на странични ефекти, а тяхната токсичност е от 10 до 27 пъти по-голяма от тази на SSRI”, обясни още д-р Адамски.

След овладяване на острата фаза следва поддържащо лечение, траещо от 6 до 12 месеца, с цел увеличаване на шансовете за пълна ремисия.

„Добрата клинична практика предполага комбинирането на фармакотерапия с психотерапия, като редица изследвания показват по-доброто повлияване при тяхното съчетание”, подчерта той и сподели опита на колектива, в който работи, с медикамента венлафаксин, принадлежащ към SNRI:

„Венлафаксин принадлежи към инхибиторите на обратното захващане на серотонина и норадреналина, като при дози над 150 mg води до инхибиция на обратната резорбция на норадреналин, а в най-високи дози – до инхибиция на обратното захващане на допамин.”

Медикаментът не влияе върху хистаминергичните, адренергичните и холинергичните рецептори, като по този начин се постига ефективност, подобна на тази на амитриптилин, спестявайки неговите нежелани ефекти, допълни лекторът.

Други ключови особености на венлафаксин са по-бързо настъпващият клиничен ефект в сравнение с SSRI, съчетан с добра поносимост, като честота на сериозните НЛР е едва 5%.

Най-често пациентите съобщават за гадене, замайване, нарушения в съня и половата дейност, като оплакванията намаляват в хода на лечението.

„Специфичен за венлафаксин страничен ефект е дозо-зависимото покачване на артериалното налягане, което, макар и умерено, е статистически достоверно”, каза д-р Адамски и поясни, че това налага коригиране на антихипертензивната терапия при хипертоници, а при пациенти с бъбречна и чернодробна недостатъчност дозата на медикамента се намалява наполовина от препоръчаната.

Показателите за ефикасност, безопасност, цена и удобство отреждат на венлафаксин роля на медикамент от първа линия при депресивно разстройство”, каза в заключение той.