На юбилейното Х-то издание на конференеция МОРЕ 2019, наградата за принос в клиничната онкология бе връчена на известния лицево-челюстен хирург доц. Николай Янев.
Доц. Янев оглавява екипа на Отделението по лицево-челюстна хирургия, коeто е част от Клиниката по неврохирургия в “Пирогов”. Той даде специално интервю за нас по случай престижното си отличие.
Доц. Янев, на МОРЕ 2019 Ви наградиха за принос в клиничната онкология. Това не е първото Ви престижно отличие (през 2017 г. той стана „Лекар на годината“ – бел. ред.), но какво означава то за Вас?
Това отличие аз възприемам, не като моя лична награда, а като признание за развитието на онкологичната и реконструктивна лицево-челюстна хирургия и най-вече, като разпознаване на усилията на целия голям екип от хирурзи, анестезиолози, онколози, патолози, образни диагностици и други специалисти и специализанти, медицински сестри и санитари, както и всички останали хора, влагащи огромни усилия за развитието на тази толкова специфична и важна насока сред онкологичните медицински специалности.
Никой в областта на онкологията, а и в съвременната медицина като цяло, не разчита вече само на собствените си усилия. С развитието на съвременните технологии, ние привличаме в екипите си дори специалисти извън медицината и създаваме нови насоки в интердисциплинарната колаборация, като например в областта на медицинското инженерство, в биотехнологиите, в медицинската фотография и дигиталното планиране и т.н.
Това открива с много бърза скорост изключителни перспективи в развитието на медицинските специалности, за които мнозина от нас дори не са помисляли преди няколко години.
Голямата заплаха пред развитието на тези перспективи, както и на всяка една сериозна перспектива пред нашата страна като цяло, е дали институциите в държавата ни ще разпознаят важността на настоящия момент и ще действат със същата необходима скорост.
Ние хирурзите, имаме изключителна необходимост от целенасочена подкрепа на нашите усилия, за да използваме по възможно най-добър начин този настоящ момент не само за нас, но най-вече за пациентите ни и изобщо за България, която от изоставаща и догонваща страна, обвинявана за множество прегрешения и неправди, може реално да се преобрази в просперираща и водеща държава не само в региона ни, но смятам и в южната половина на Европа.
Това може да се случи обаче, само ако работим искрено и целеустремено за една обща кауза, а не само за нашата тясна лична полза, което пък от своя страна, според мен, е водещата причина за неуспехите ни.
Ключът сега е в наши ръце и трябва да направим всичко възможно да не го изпуснем, защото може повече и да не го намерим.
Вие сте известен лицево-челюстен хирург, популярен със сложните си интервенции, който неотдавна започна да работи в Клиниката по Неврохирургия на „Пирогов“. Кое Ви мотивира да напуснете престижната си професия в Англия и да се върнете в България?
Точно тази „уникалност” на настоящия момент за България. От една страна, ние загубихме огромен човешки ресурс в последните 20 години.
Имаме над 2 милиона души, живеещи извън пределите на държавата ни и големият процент от тях представлява безценен интелектуален и работоспособен капацитет, подпомагащ други държави.
Положителният аспект от този тип сравнително краткосрочна миграция от друга страна, е набирането на разностранен позитивен опит от всички тези хора, как нещата в професионален или социален аспект могат да се развиват според водещи световни стандарти, но същевременно, критичността на момента за България е в това, че колкото по-голям процент от тези хора успее да привлече обратно у нас в скоро време, толкова по-положителна ще е перспективата за всички нас в бъдеще.
След още 20 години ще е вече много късно. Следващите поколения на българските емигранти вече няма да са български емигранти, а местни жители на съответната държава, които може и да дойдат на екскурзия до България, за да зърнат родните места на предшествениците си, но могат и да не дойдат.
А за всички нас, в сегашно време, които, където и да отидем по света, думата и мисълта за България пронизва сърцето ни, пътят обратно е много кратък, но все пак трябва да е по мост от реални възможности, а не като хазартна игра в която рискуваме да загубим много.
Аз лично заминах за чужбина през 2012 г., за да усвоя конкретно техниките за микросъдов пренос и трансплантация на тъкани в областта на главата и шията, като във времето перспективата се разшири по отношение както на усвояването на други насоки на лицевата хирургия, така и по запознаването с добри практики от английската клинична болнична система и евентуалното им приложение в България.
Така аз реших не само да продължа по-дълго профилната си специализация, но и да кандидатствам за по-високи клинични позиции, включително най-високата – консултант хирург (Consultant Surgeon). Заемайки и тази позиция за известно време, реших, че времето за завръщане в България не трябва да се проточва безкрайно.
Трудността, разбира се беше по-скоро в личен план, по отношение на това да прекъсна връзката на децата си с английската образователна система, която има изключително много положителни практики и високи резултати, но така или иначе, смятам че придобития и по този въпрос житейски опит на семейството ми, ще бъде само от полза в България.
Какви са професионалните Ви планове и мечти за идните няколко години?
Завръщането ми в България съвпадна с динамични промени и нови перспективи както за Специализираната болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия – София, част от екипа на която съм бил през годините, така и в болница „Пирогов“, където понастоящем продължавам работата си.
„Пирогов“ е болница с национално значение и това, че нейното ръководство поставя като основен приоритет развитието на най-съвременните клинични достижения в България, дава надежда за създаване на условия в най-близко бъдеще, за развитие на хирургия в областта на главата и шията на високо мултидисциплинарно ниво.
Приносът на нас, клиничните лекари, към нашите пациенти, е най-важен по отношение на възможността да приложим съвременни и успешни методи на лечение. Те обаче са силно зависими от административната и финансова рамка, която здравната ни система налага на болничното заведение, в което работим.
Искрената ми надежда за близкото бъдеще е, здравната ни система да се реформира по такъв начин, че да даде реална възможност за развитие на съвременна хирургия, да оцени повишените усилия и лишенията на екипите, които се занимават с тежка патология, и да задържи кадрите си в България.
За да не следим с тъга как съгражданите ни губят систематично доверието си в нас и събират стотици милиони и дори милиарди всяка година за финансиране на чужди болници и здравни системи, а да събираме всички заедно уменията и усилията си, за развитието на здравеопазването, и на България като цяло.
Имаме всички възможности да го направим – както интелектуални, така и финансови. Просто трябва да възвърнем доверието си един в друг и да работим с чисто и искрено сърце.
Мария Радмилова
