На 10-12 октомври октомври се проведе Национален симпозиум по ендокринология „Диабет – нов подход в лечението“, к.к. Слънчев бряг. На срещата присъстваха специалисти ендокринолози от цяла България, които споделиха своя опит в областта и обсъдиха иновациите в сферата на лечението на диабетно-болни пациенти.
Специално интервю за Medical News даде предишния председател на Българското дружество по кардиология и началник на Отделението по кардиология към Клиника по кардиология в УМБАЛ „Света Анна” – София, проф. Арман Постаджиян. Той сподели повече за новите промени по отношение на лечението на дислипидемията.
Проф. Постаджиян, като част от работната група, участваща в изготвянето на промените по отношение на лечението на дислипидемията, бихте ли споделили какви са новостите?
Показателите за общо определяне на риска си остават в непроменен вид. От липидните показатели това са общия холестерол и LDL (Липопротеини с ниска плътност), но стойностите на HDL-холестерола (Липопротеини с висока плътност), също като фактор модифицират риска и са интегрирани в таблиците по SCORE системата (Systematic Coronary Risk Evaluation).
От гледна точка на риска, от ключово значение е постигането на желана стойност на LDL-холестерола, влизащ в новите ръководни правила. Вторичен таргет остава Non-HDL (Non-high-density lipoproteins) холестерол. „Добрият“ холестерол вече не представлява таргет на терапията.
Какви са новите таргетни стойности на LDL-C по отношение на различните рискови групи пациенти?
По отношение на LDL-C холестерола има значима редукция на нивата спрямо предишните, те са понижени с около 0,4 mmol/l за всяка една от пациенти с много висок, висок и умерен риск.
Настоящите таргети на лечение стават съответно под 1,4 mmol/l , под 1,8 mmol/l и под 2,6 mmol/l за хората от съответните рискови групи.
На какво се дължи понижението в таргета на стойностите на LDL-C холестерола?
Тази редукция е налице, защото вече имаме нови терапевтични опции и възможности. В самите ръководни правила се посочва, че първа линия терапия остава терапията със статини.
Но все по-широко лекарите специалисти използваме новите възможности с добавяне на инхибитори на интестиналната резорбция на холестерола и PCSK9 (Proprotein convertase subtilisin/kexin type 9) инхибитори, като инжекционен медикамент, който допълнително намалява нивата на LDL холестерола.
Какъв е акцентът в новите препоръки за лечението на дислипидемията?
За мен революционното е идентифицирането на група хора, претърпели няколко съдови инцидента в една или различни съдови области. Тях ги възприемаме като пациенти с екстремен риск. При тази група пациенти таргетът трябва да бъде още по-нисък, под 1 mmol/l.
С новите проучвания и изследвания знаем, че няма рисково ниво, при което нашата намеса или полза да не е свързана с редукция на съдови инциденти. В допълнение изключително важни са и данни от образните изследвания – установяването на атеросклеротични промени и интензифициране на терапевтичната намеса сред тази група пациенти.
Десислава Накова, Medical News