Проф. Арман Постаджиян: „Добрият“ холестерол вече не представлява таргет на терапията при дислипидемия

На 10-12 октомври октомври се проведе Национален симпозиум по ендокринология “Диабет – нов подход в лечението”, к.к. Слънчев бряг. На срещата присъстваха специалисти ендокринолози от цяла България, които споделиха своя опит в областта и обсъдиха иновациите в сферата на лечението на диабетно-болни пациенти.

Специално интервю за Medical News даде предишния председател на Българското дружество по кардиология и началник на Отделението по кардиология към Клиника по кардиология в УМБАЛ „Света Анна” – София, проф. Арман Постаджиян. Той сподели повече за новите промени по отношение на лечението на дислипидемията.

Проф. Постаджиян, като част от работната група, участваща в изготвянето на промените по отношение на лечението на дислипидемията, бихте ли споделили какви са новостите?

Показателите за общо определяне на риска си остават в непроменен вид. От липидните показатели това са общия холестерол и LDL (Липопротеини с ниска плътност), но стойностите на HDL-холестерола (Липопротеини с висока плътност), също като фактор модифицират риска и са интегрирани в таблиците по SCORE системата (Systematic Coronary Risk Evaluation).

От гледна точка на риска, от ключово значение е постигането на желана стойност на LDL-холестерола, влизащ в новите ръководни правила. Вторичен таргет остава Non-HDL (Non-high-density lipoproteins) холестерол. „Добрият“ холестерол вече не представлява таргет на терапията.

Какви са новите таргетни стойности на LDL-C по отношение на различните рискови групи пациенти?

По отношение на LDL-C холестерола има значима редукция на нивата спрямо предишните, те са понижени с около 0,4 mmol/l за всяка една от пациенти с много висок, висок и умерен риск.

Настоящите таргети на лечение стават съответно под 1,4 mmol/l , под 1,8 mmol/l и под 2,6 mmol/l за хората от съответните рискови групи.

На какво се дължи понижението в таргета на стойностите на LDL-C холестерола?

Тази редукция е налице, защото вече имаме нови терапевтични опции и възможности. В самите ръководни правила се посочва, че първа линия терапия остава терапията със статини.

Но все по-широко лекарите специалисти използваме новите възможности с добавяне на инхибитори на интестиналната резорбция на холестерола и PCSK9 (Proprotein convertase subtilisin/kexin type 9) инхибитори, като инжекционен медикамент, който допълнително намалява нивата на LDL холестерола.

Какъв е акцентът в новите препоръки за лечението на дислипидемията?

За мен революционното е идентифицирането на група хора, претърпели няколко съдови инцидента в една или различни съдови области. Тях ги възприемаме като пациенти с екстремен риск. При тази група пациенти таргетът трябва да бъде още по-нисък, под 1 mmol/l.

С новите проучвания и изследвания знаем, че няма рисково ниво, при което нашата намеса или полза да не е свързана с редукция на съдови инциденти. В допълнение изключително важни са и данни от образните изследвания – установяването на атеросклеротични промени и интензифициране на терапевтичната намеса сред тази група пациенти.

Десислава Накова, Medical News

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email