Доц. Венцислав Наков: Ролята на ендоректалния ултразвук при диагностика на перианални фистули, е много висока

Доц. Венцислав Наков от Катедрата по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД е експерт в областта на чревната патология. С него разговаряхме по време на първата Takeda GI Academy в Гранд Хотел София, организирана от Такеда България, която се проведе на 12 октомври (събота).

Ето какво сподели той за съвременните подходи за диагностика на перианалните фистули:

Какви са съвременните подходи за диагностика на перианални фистули?

Току-що присъствахме на една много интересна сесия. Нека само да направим едно уточнение за не толкова запознатите читатели: ние тук говорихме почти изцяло за перианални фистули при болест на Крон. Както проф. Танкова каза, още от времето на Хипократ се познават тези фистули, но ние не знаем дали те са били при болест на Крон. Смятам, че това, което беше представено, бе добре направено.

Съвременните методи за диагностика са тези, които бяха в по-крайната част на презентацията – ЯМР, и особено ултразвукът в неговия вариант на ендоректален ултразвук, при който трансдюсерът се вкарва, в съответно, ректум или влагалище, и се проследява фистулния ход. Иначе, тези неща като анамнеза, статус – те са от времето на Хипократ, наистина.

Каква е ролята на ендоректалния ултразвук при диагностиката?

Много висока. Това е неинвазивно изследване, сравнително евтино, защото такива апарати има навсякъде, нужен е само трансдюсер, който да се вкарва, и специалист с опит в ендолуменната ехография. В един много висок процент от случаите, нещата са достатъчно ясни. Разбира се, не можем да минем без ендоскопия – тя ни дава представа за активността на заболяването, за разположението на фистулния отвор отвътре в червото, когато се вижда, защото, за съжаление, той не винаги се вижда. В крайна сметка, диагнозата е комплексна, която се базира на анамнеза, физикален статус, на инструменталните и образни изследвания.

Бихте ли ни обяснили принципа на приложение на стволови клетки при тези пациенти?

Принципът като механизъм на действие се базира на това, че тези клетки има двойствено поведение във възпалителна и в невъзпалителна среда. В крайна сметка, инжектирането около канала, като преди това трябва да бъде изчистено, за да няма актуално възпаление, създава една възможност тези клетки да предизвикат заздравяване и изчезване на този фистулен отвор, което е нашата голяма цел.

Искам да кажа, все пак, че трябва да бъдем и скептични, защото за много медикаменти, които във времето назад и особено такива за възпалителни чревни заболявания, се появяваха, първите проучвания бяха зашеметяващи. Времето обаче показа, че резултатите не са толкова добри.

Все пак тези медикаменти са една алтернатива, една надежда за тези хора, защото това е изключително неприятна ситуация. В една от презентациите днес бе казано няколко пъти, че тези пациенти често нямат активна луменна болест, в смисъл, че в червото нещата са добре, но отзад около ануса нещата са различни и това много влошава качеството на живот.

Нека все пак да бъдем оптимисти, нека този път да ни зарадват и да кажем: „Ето, има полза“!

Петя Петрова, Medical News

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email