Проф. Чернев: Ендоехографията е добър метод и официално е еднакъв с МРТ- фистулографията

На 12 октомври (събота) Такеда България организира първата Takeda GI Academy в Гранд Хотел София. Целта на събитието бе да запознае присъстващите с портфолиото на обединената компанията в областта на гастроентерологията. Почетни гости на събитието бяха проф. Константин Чернев, УМБАЛ Софиямед, проф. Симеон Стойнов, Токуда и Проф. Искрен Коцев, УМБАЛ „Света Марина“.

Проф. д-р Константин Чернев, дмн, завежда клиника по вътрешни болести в УМБАЛ “Софиямед”. Той е национален консултант на България по вътрешни болести и досегашен ръководител на Университетската катедра по пропедевтика на вътрешните болести на Медицинския университет в София. Има специалност и по гастроентерология и вътрешни болести, бил е ръководител на клиника и национален консултант и в тази медицинска област.

Той се съгласи да даде специално интервю за Medical News:

Какви са съвременните подходи за диагностика на перианалните фистули?

Съвременните методи включват първо опитен клиничен лекар – може да бъде гастроентеролог, но по-добре да бъде хирург. Старият метод беше така наречената фистулография – инжектиране на контрастно вещество във фистулата без тя да бъде обработвана и последващо правене на снимки.

Модерната диагностика включва два метода. Единият метод е т.нар. ендоехография и магнитнорезонансна фистулография.

Каква е ролята на ендоректалния ултразвук при диагностиката на перианалните фистули?

Ендоехографията е добър метод и официално е еднакъв с МРТ-фистулографията, който е най-добрият метод в момента.

Той изобразява много добре фистулите и често свързаните с тях абсцеси. Моят екип прилага МРТ-фистулография.

Какво е поведението при перианална болест на Крон (Crohn’s disease-related complex perianal fistulas (CPAF)?

CPAF представлява наличие на перианални ентерокутанни фистули при болест на Крон. В диагностиката се прилагат и двата съвременни метода. Лечението е хирургично.

Бихте ли ни обяснили принципа на приложение на стволови клетки при тези пациенти?

В света изобщо има много малко опит в приложението на мезенхимални плурипотентни клетки за лечение на перианални фистули. Сега се планира проучване в България за инжектиране на такива клетки по хода на фистулата.

Тези клетки  ще бъдат доставяни от чужбина и имат определен полуживот. На избрани пациенти, чиито фистули – по-добре така наречените прави и къси фистули,  трябва да бъдат обработени на предишния ден като се отстраняват ендотелните клетки, покриващи фистулата. Оставянето дори  на единични ендотелни клетки във фистулата води много бързо до рецидив.

Експериментът навярно ще започне в началото на 2020 година и ще видим какви ще бъдат резултатите. В Италия и Франция вече има по 10-20 пациенти, които участват в проучването, в което се включва и България. Резултатите, които показват засега са сравнително добри, но за епителизирането на една фистула се изисква време и получаването на далечни резултати.

Никола Дончев, Medical News

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email