Проф. Стойнов: Тънкото черво е мозъкът на храносмилателната система

На 12 октомври (събота) Такеда България организира първата Takeda GI Academy в Гранд Хотел София. Целта на събитието бе да запознае присъстващите с портфолиото на обединената компанията в областта на гастроентерологията. Почетни гости на събитието бяха Проф. К. Чернев, УМБАЛ Софиямед, Проф. С. Стойнов, Токуда и Проф. И. Коцев, УМБАЛ „Света Марина“.

Проф. д-р Симеон Стойнов притежава специалности по Вътрешни болести и Гастроентерология. Работил е като директор на Институт по гастроентерология и хранене, ръководител на Клиничен център по гастроентерология, началник на Клиника по гастроентерология.

Председател е на Българското дружество по гастроентерология и членува в българския клон на Международния гастрохирургичен клуб ( IGSC ) и Организация Мондиале Гастроентерология (OMGE).

Проф. Стойнов се съгласи да даде специално интервю за читателите на Medical News:

Какво представлява синдрома на късото черво?

Накратко – всяка интервенция върху тънкото черво. Аз наричам тънкото черво центъра на храносмилателната система – всички други органи работят за него, за да доведат храната до състояние, в което то да може да усвои хранителните вещества. Затова, независимо от голямата му повърхност, отстраняването на част от нея се отразява на неговите функции.

До преди 20-30 години интересът беше върху клиничните прояви на заболяването и с уточняване на физиологията на отделните части – дуоденум, йеюнум и илеум.

Най-тежки и най-сложни последствия има например при илеалната резекция, тъй като другите части на тънкото черво не могат да компенсират неговато отсъствие. Обратно на това, илеума може да компенсира отнетите функции на дуоденум и йеюнум.

Сега интересите са в адаптацията на останалото тънко черво – то да се промени така, че да може да поеме част от загубените функции. Това става с растежни хомони и други фактори на адаптация.

След оперативната интервенция се наблюдава уселен клетъчен търновър, вилите в остатъчния сегмент стават по-дълги и функционалната им възможност е повишена – произвеждат и секретират повече ензими.

Вярно ли е че това е де факто мулти системно заболяване?

Тънкото черво е мозъкът на храносмилателната система поради три уникални негови характеристики. Първо, със своята оригинална ендокринна система, то произвежда повече хормони от колкото всички останали ендокринни жлези.

Тази система регулира секрецията, моториката и всички функции на останалите органи от храносмилателната сестима. Второ, няма и орган в човешкото тяло с толкова богата лимфна система, която да осигурява гарантирана защита и в нея да се осъществяват реакциите антиген-антитяло с антигените попаднали от външната среда – било то бактерийни, вирусни или хранителни. 

И трето –  притежава  автономна нервна система. В този смисъл, благодарение на тези характеристики тънкото черво упражнява системни ефекти върху организма и премахването на част от него би имало мулти системен ефект.

Какви са методите за диагностика?

Диагностиката е обективизиране на остатъчния сегмент. С рентгенови методи, капсулна ендоскопия, гастро- и колоноскопия се документира какво е останало.

Какви са усложненията?

Усложненията зависят от няколко обстоятелства. Първо – размерът на остатъчното черво. Хеймънт още през 1935г. изследва 235 болни с късо черво и е стигнал до извода, че ако се отстрани 30% от тънкото черво, все още може да има орално хранене по естествен път. Ако се резецира 50% и повече вече възниква синдрома на малабсорбция. Ако се отстранят над 75% , трябва да се пристъпи към трайно парентерално хранене.

Второ, локализацията – при илеална резекция синдромът на малабсорбция е по-изразен с дефицит на всички нутриенти. Най-странното е, че възникват някои странни и необичайни дори за лекарите особености.

Например – стомашен хиперацидитет поради намалено отделено количество стомашен инхибиторен полипептид в следствие на резекцията.

Нарушава се и метаболизмът на гастрина. Повишената киселинност  блокира активността на ензимите от панкреаса и тези в остатъчното тънко черво, които и без това са малко. Затова трябва да се изпише инхибитор на протонната помпа. При тези пациенти се наблюдават и по-често жлъчни камъни, тъй като жлъчните киселини не се резорбират и колоидалният стабилитет на жлъчния сок се нарушава.

Виждаме и по-често бъбречни оксалатни камъни. Нормално калцият се свързва с оксалатите и се отделят. При СКЧ обаче калцият се свързва с нерезорбираните мазнини и оксалатите остават свободни.

Друг важен фактор е илео-цекалната клапа. Ако тя бъде премахната при резекцията, бактериите от дебелото черво се качват нагоре и настъпва бактериален свръхрастеж. Диарията и дефицитите обаче са водещите симптоми.

Какво е консервативното лечение на синдрома на късото черво?

В първите дни трябва заместване на дефицитите с парентерално хранене. Трябва да настъпи забавяне на пасажа с цел постигане на повече време за обработка и резорбция на храната в червото – затова даваме спазмолитици и холинолитици.

Даваме и заместителна терапия с ензимни препарати. Ако настъпи бактериален свръхрастеж, пристъпваме към антибиотична терапия. Най-важно е обаче да се предпишат мощни антидиарични средства – най-мощният соматостатин и други.

Никола Дончев, Medical News

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email