Проф. Жанет Грудева-Попова: Обществото трябва да знае, че заболяванията на кръвта не са смъртна присъда

Проф. д-р Жанет Грудева-Попова е Главен координатор на експертния съвет по клинична хематология, Началник Клиника по Клинична хематология – УМБАЛ „Св. Георги“, Пловдив; Заместник Директор по Диагностично-Лечебна Дейност – УМБАЛ „Св. Георги” – Пловдив; Ръководител на Катедра по Клинична Онкология, Заместник Декан по научно-изследователската дейност Медицински университет – Пловдив.

Проф. Грудева, бяхте един от ключовите участници в XI-ти Национален конгрес по хематология и XIII-ти Балкански Ден. Бихте ли очертали по-важните и интересни теми, които се обсъждаха от делегатите?

Конгресите на нашето Сдружение се правят през четири години. На тези форуми се обсъждат широк кръг актуални въпроси, както от бенигнената хематология, така и в областта на онкохематологичните заболявания. Разбира се, акцентът са иновациите, защото хематологията е изключително динамична специалност; диагностичните и терапевтични иновации в последното десетилетие са наистина впечатляващи.

През тази година областите, в които се провеждаха дискусии бяха главно в сферата на онкохематологичните заболявания, а именно: острите левкемии, защото там има нерешени терапевтични проблеми; миелопролиферативните заболявания; голямата група на лимфомите и пр.

Наред с акцента, който по принцип даваме върху малигнената хематология (тук проблемите са повече и усилията ни са по-концентрирани) тази година имаше какво да кажем и за бенигнената хематология – по-специално за вродените коагулопатии, каквато е хемофилията.

На симпозиума на Roche се представи нова молекула, която революционно променя терапевтичния подход. Ако от 70-те години на миналия век досега ние лекувахме единствено със заместваща терапия, новата молекула позволява промяна на терапевтичната концепция.

Научната програма на конгреса бе изключително натоварена. Единият от дните на форума бе определен като Балкански ден на хематологията и се проведе под егидата на Европейската хематологична асоциация.

Макар, че маркирахте най-иновативните направления в областта на хематологията, Вие сте Главен координатор на експертния съвет по клинична хематология и тясно следите новостите в областта. Бихте ли казали по отношение на кои нозологични единици в областта на хематологията, може да се говори за най-сериозен пробив не само у нас, но и в световен мащаб?

Ако започнем с бенигнената хематология, това е новата терапевтична опция, за която споменах в областта на хемофилиите. Ако говорим за онкохематологичните заболявания, това са новите терапевтични възможности след 2017 г. при острата миелоидна левкемия, а именно: мултикиназен инхибитор на FLTмутацията (Novartis) и anti-CD33 моноклонално антитяло (Pfizer).

В продължение на 25 години при тази нозологична единица не съществуваха нови терапевтични възможности, които да подобрят преживяемостта, особено за възрастта над 65 години. Честотата на острите миелоидни левкемии е най-голяма именно в тази възраст.

Наред с това, в последните пет до седем години се създадоха и много нови молекули за мултипленият миелом, разшириха се индикациите и навлязоха нови медикаменти при хроничната лимфоцитна левкемия, Ходжкиновия и Неходжкиновия лимфоми.

Тоест, вече има много иновативни медикаменти, които позволяват провеждане на таргетно лечение.

Вие като известен специалист в областта на онкохематологията, какво послание бихте отправили към колегите си и най-вече към по-младите от тях?

Бих искала да отбележа както пред по-младите колеги, така и пред обществото, че вече втора година организираме съвместно с ARPharM и много активното участие на Клиниката по хематология и Клиниката по онкология, УМБАЛ „Св. Георги” в Пловдив, информационна кампания под надслов „Заболяванията на кръвта не са смъртна присъда“.

Много от хората все още свързват хематологията само с безперспективни диагнози. Бих казала и на обществото, и на младите колеги, че съвременната хематология е различна от тази преди 30 години. Вече имаме сериозни възможности както по отношение на диагностиката, така и на лечението.

Правилно сложената диагноза на база на съвременните имунохистохимични, молекулярно-генетични, имунологични и други методи, позволява да стратифицираме пациента по рискова група и на тази база да изберем най-подходящата терапевтична линия за него.С

Мария Радмилова

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email