Проф. Златимир Коларов: Артритът не е една болест

Проф. Златимир Коларов е ревматолог в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Един от най-големите специалисти в България в областта на ревматичните заболявания. По повод Световния ден за борба с артрита, който отбелязваме на 12 октомври, разговаряме с проф. Коларов за различните лица, зад които се крие артритът, който всъщност е съвкупност от различни заболявания.

Проф. Коларов, свикнали сме всяко възпаление на ставите да наричаме артрит, но всъщност зад този термин се крие цяла група от заболявания. Кои са те?

Международният ден на артрита е прекрасен повод да поговорим за тази неприятна болест, която засяга много хора в България. Понятието артрит е въведено още от древността и означава възпаление на ставите. Това не е една болест.

Артритите са различни – ревматоиден, реактивен, псориатичен. Тези болести са обикновено във възрастта между 20 и 40 години. Артритът е болест на младите хора! Среща се и в ранна детска възраст, има и форми с късно начало. Много пъти обаче ставни оплаквания, които не са израз на артрит, се бъркат с тази болест.

А как да ги разграничим?

Лекарят ще ги разграничи! Моят съвет е, когато пациентите имат оплаквания, да не разчитат на самодиагноза и самолечение. Артритите се бъркат с артроза или шипова болест, които са характерни за по-късните етапи на живота. След 40 години започват да наболват, обаждат се, а след тази възраст вече всеки има някакви оплаквания от шипове.

Има и една друга група от болести, която се нарича мекотъканен ревматизъм. В случая думата ревматизъм не е много точна. Един колега обича да казва, че полъхът от древността се усеща и в днешната номенклатура. Едно време всички болести са наричали ревматизъм. Какво представлява мекотъканният ревматизъм? Това са всички онези състояния, когато меките тъкани около ставата са ангажирани при възпаления, при шипова болест, при натоварване.

Хора, които работят с ръцете, имат мекотъканни прояви. Много е пъстра палитрата на болестите, които могат да предизвикат ставни болки. Затова най-добре е, при съмнение, хората да потърсят консултация с ревматолог, а не да се самолекуват.

Проблемът е, че ревматолозите са неравномерно разпределени. Има цели региони, в които няма такива специалисти – какво да направят хората там?

Това наистина е голям проблем! Най-много ревматолози са концентрирани в София. С моите колеги от години бием тъпана, че има цели региони в които няма нито един ревматолог, например Благоевград, Кюстендил, Силистра, Смолян. В Кърджали имаше колега, но тя почина, а в Ямбол тази дейност се съвместява от колега, който е  кардио-ревматолог. Това е въпрос на политика на ръководството на местните болници.

Драмата с детските ревматолози е дори по-голяма. Дори в София няма достатъчно.

Голям проблем е била детската ревматология преди години, когато от ревматизъм масово са боледували деца между 12-18 години. След гърлена инфекция, много от тях са развивали възпаление на ставите, а след това, вече на стари години, и проблеми със сърцето. Благодарение на много активната профилактика още през 70-те години, намалява заболеваемостта над 7 пъти!

Това донякъде намали пресата върху тези специалисти. Но това не означава, че вече няма детски артрит и това е голямата ни болка. Едно време имаше цяла клиника, в която се лекуваха тези деца, после стана отделение. В момента детските ревматолози не знам дали ще се съберат на пръстите на едната ми ръка. И това е за цяла България….

Диагностицирането на артрита може да отнеме и 10 години. Защо е толкова трудно?

Рядко се случва това, може би по-скоро за болестта на Бехтерев. Имам един учебник, подарък от майка ми и от баща ми, в който пишеше, че диагностицирането се забавя с 12 години. Причината е, че от Болест на Бехтерев боледуват много млади хора и най-често се мисли за дископатия, дискова херния, ишиас, лумбаго.

В момента, по световни данни, забавянето в диагнозата е 7 години, което означава, че за 30 години ранното диагностициране се е приближило с 5 години само.

Седем години също не са малко….

Не са, разбира се. Едно е да лекуваме болестта в началото, а съвсем друго, когато вече се е развила. Болестта на Бехтерев понякога започва много бавно, подмолно: болка в кръста, в гърба и тъй като дископатиите са често срещани, се мисли за тях, а не се разбира, че зад тази болка стои друга патология. Разбира се, стигне ли човек до ревматолог, той веднага ще познае заболяването. Въпросът е, че пътят до него е дълъг.

Иначе има лабораторни изследвания, генетично носителство, което може да се докаже, има ядрено-магнитен резонанс, скенер – въобще много начини да се установи болестта и в ранните стадии. Трябва просто болният да попадне при ревматолог.

А доколко фатална може да е закъснялата диагноза?

С годините настъпват необратими промени в тъканите и е много трудно деформации, които са се получили, да претърпят обратно развитие. В лека степен може би да, но само толкова. Могат да се подобрят движенията, но там, където са вкостени тези меки тъкани, няма връщане назад. Затова е толкова важна навременната диагноза.

Как се лекуват артритите?

Вече разполагаме с биологична терапия, която бележи нова ера в лечението на тези заболявания. Препаратите са инжекционни – подкожни или венозни. Дори подкожните пациентите сами си ги поставят. Венозните се прилагат в специални центрове. Тези терапии забавят хода на болестта и дори го спират.

Проблемът е, че ако пациентите спрат да ги приемат, болестта се завръща. Напоследък имаме още по-ново поколение лекарства, което е под формата на таблетки и е още по-удобно за прием от пациентите. Разполагаме с разнообразни боеприпаси в борбата с тези болести. Просто пациентът трябва да отиде на лекар и да бъде постоянен в лечението си.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email