Проф. Емил Паскалев: Лекуваме активно над 25 пациенти с болест на Фабри, а други още 35 – се проследяват

Проф. Паскалев е Началник на Националния референтен център по Болест на Фабри – рядко генетично системно заболяване, което в най-общи линии се характеризира с нарушена обмяна на сфинголипидите. В отделението се лекуват активно над 25 пациенти, а други още около 35 – се проследяват.

По време на VІІІ Национален конгрес по нефрология, състоял се в периода 26-29 септември се проведе сателитен симпозиум на фармацевтична компания Такеда за диагностика и лечение на болест Фабри, на който проф. Паскалев бе лектор. По този повод той ни даде специално интервю.


Проф. Паскалев, как се насочихте към болестта на Фабри?

Тази рядка болест ми я представи една колега, която е педиатричен нефролог и за мен е в категория „учители”. Една фармацевтична компания с продукта за тази болест в последствие стъпи на пазара и тя реши, че в извън педиатричната възраст някой трябва да поеме пациентите.

С проф. Делийска отидохме на едно обучение в Германия и там всеки прецени за себе си дали да работи тази болест. Добре, че не съм знаел какво ме чака, иначе нямаше да се съглася.

Това, че имате първа специалност Вътрешни болести помага ли при това системно заболяване?

Много. За всеки нефролог е огромно предимство да има преди това специалност Вътрешни болести.

Защо казвате, че не бихте се захванали, ако знаехте какво Ви чака? Не сте ли доволен?

Много съм доволен! Но тази работа е страшно много. Един паралел: Клиниката по Нефрология, която ръководя, се занимава с нефрология на високо ниво, както другите 10 клиники. Но тази клиника е и Експертен референтен център за болест на Фабри за България със заповед на Министъра на здравеопазването. Всички пациенти са при нас.

И ние сме натоварени допълнително. Ако аз работя чиста нефрология като другите колеги, сигурно ще имам поне с 1/3 повече свободно време и може би щях да съм по-продуктивен в нефрологията. Да не говоря, че Клиниката е с натовареност бъбречни трансплантации.

Тя е основният двигател на процеса в нефрологичен аспект за трансплантациите. В същото време работя със същия брой легла и лекари като в другите клиники. Младите колеги, които виждате тук, работят като пружинки и не ги разпускам.

Разговорът ми с проф. Паскалев продължи в посока присъствието на три фармацевтични компании в терапията на Болестта на Фабри, сложните отношения между Индустрията, пациента и лекаря, както и персоналната му роля на човек, от чието решение зависи качеството на живот и живота въобще на хора, имали редкия малшанс да боледуват от нещо толкова рядко, чието лечение се определя като едно от най-скъпоструващите терапии в България. Роля, която е преди всичко отговорност. Разположена между икономическия интерес на фармацевтичните компании и интереса на пациента да бъде…. ако може по-добре. Между чука и наковалнята, както самият проф. Паскалев се определи.

Колко струва Вашият морал?

Много негативи…

???

Тези негативи обаче сега са такива. След години нещата се преобръщат.

Какво ги преобръща?

Най-често това е естественото развитие на живота. Той има природни закони, които нито аз мога да променя, нито другите, които имат това желание. Аз не се боря срещу тях. Те са винаги в правилната насока, когато са естествени. Всичко е въпрос на търпение и нерви.

Имате ли съмишленици?

Всички около мен. Обучавам ги на такова мислене. Те са млади и прихващат.



Анелия Николова

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email