Проф. Стюард Джеймисън: Сърдечните и белодробни трансплантации са най-голямото предизвикателство

В началото на септември в София се проведе
Конгрес на Световната асоциация по гръдна и сърдечно-съдова хирургия (WSCTS). Проф. Стюард Джеймисън, почетен председател на Асоциацията даде специално интервщ за нас.

Проф. Джеймисън, в качеството Ви на почетен председател на Световната асоциация по гръдна и сърдечносъдова хирургия (WSCTS 2019), кои акценти бихте очертали като по-интересни по време на форума, който проведохте от 6-ти до 8-ми септември в София, в НДК?

Позволете ми да започна с няколко думи за нашата Световна асоциация, по-точно Световна асоциация по гръдна и сърдечносъдова хирургия. Всъщност, това е единствената международна организация, която обединява сърдечни, белодробни и съдови специалисти.

Нашето дружество е основано преди 29 години, от пионерите в сърдечната хирургия. Учредителите, или както казах – пионерите на организацията ни, за съжаление вече не са сред нас, но ние продължаваме да поддържаме и развиваме дружеството, като всяка година избираме хирурзи, които са с международен опит и признание, като председатели за съответната среща на конгресите ни, без значение къде точно ги провеждаме.

Обикновено избираме мястото, на което ще се проведе следващият конгрес четири години по-рано.

Тук трябва да отбележа, че както вероятно и на вас ви е известно, проф. Генчо Начев се ползва със сериозна световна репутация в професионалните ни среди.

Аз лично съм имал честта да присъствам на две срещи, организирани от него в миналото и те винаги са правили отлично впечатление като подбрана тематика и специалисти. Така че за нас бе удоволствие да проведем форума в София тази година и да се възползваме от домакинството на проф. Начев, който ще оглавява Световната асоциация по гръдна и сърдечносъдова хирургия за период от една година.

Вие бяхте и сред лекторите на форума в областта на кардиохирургията. Бихте ли споделили какво по-интересно представихте пред аудиторията?

От много години ме вълнуват сърдечните трансплантации и трансплантациите на бял дроб. Това беше и основната ми тема в лекцията, която изнесох в първия ден на форума.

Сърдечните и белодробни трансплантации за мен са били голямо предизвикателство през годините, защото сега вече ще отбележим 50-годишната история на тези успешни трансплантации, които в началото не бяха благополучни до такава степен.

Сега обаче можем да се похвалим не просто с успех, а с това, че се извършват рутинно. Преди време се започна с най-обикновена трансплантация на сърце, която аз направих през 1979 г. Тогава отворих гръдния кош на пациента, извадих нефункциониращото сърце и просто го изхвърлих.

Пред мен стоеше един пациент с празен гръден кош, който обаче все още беше напълно жизнеспособен и тогава си мислех, че едва ли не съм изкачил „върха на планината“, ако мога така да се изразя метафорично, като няма накъде повече да се издигнем. Оказа се обаче, че това съвсем не е така, защото трансплантациите се развиват, медицинската наука се развива с доста бързи темпове, така че сега вече можем да се похвалим с извършването на трансплантации на два бели дроба едновременно и комбинирана трансплантация на сърце и бял дроб; нещо, което смятахме за невъзможно в миналото.

Моят най-дълго живеещ пациент с трансплантиран бял дроб сега е на 60 години. Когато му направих трансплантацията беше едва на 20 години; т.е. 40 години дълъг и щастлив живот.

Това, което се опитвам да кажа е, че ние смятаме, че едва ли не с напредъка на медицината няма накъде повече да се развива тя, но съвсем не е така. Неслучайно в моето изложение пред аудиторията разгледах именно тези 50 години в историята на трансплантациите на сърце и бял дроб, през които ние сме преминали до момента.

Ако трябва да отправите своеобразно послание към колегите Ви, най-вече от България и по-специално към по-младите от тях – какво би било то?

Преди всичко бих отбелязал, че младите специалисти имат възможност да се развиват в такава вълнуваща професия. Те могат да извлекат голяма полза от наученото до момента и технологичните постижения. Сега вече правим например замяна на аортни клапи като съвсем рутинна процедура, без да се извършва инвазивна хирургична интервенция – само чрез използването на обикновен катетър.

Както и проф. Начев спомена, вече говорим за високотехнологична и нова роботика за прилагане в хирургията; тези робот-асистирани процедури не са лесни. Ние, в Университета в Сан Диего, където аз работя, се занимаваме с развитието на техника, която ще ни позволи да извършваме подобни робот-асистирани процедури в съвсем близко бъдеще.

Известно е, че имаме необходимите технологии за това, тъй като в Сан Диего е базирана компанията, която произвежда чипове за нашите мобилни телефони, както и една от фирмите, която произвежда специални уреди за военни цели.

Проблемът в момента е забавянето чрез технологиите във времето, географската ширина. 3,5 части от секундата се забавят образът и говорът, когато се извършва интервенцията в Сан Диего и се дават инструкции в други части в света. Ние в момента работим по отстраняване на това забавяне, на тези части от секундата, които ни пречат, за да извършим една процедура съвсем успешно.

Смятам обаче, че в съвсем близко бъдеще, чрез използването на компютърни методи, проф. Начев например, ще може да извършва тук хирургична интервенция, а ние да сме по това време в Сан Диего, или обратното. В самото начало тези технологии ще се използват за рутинни процедури, но не и за трансплантации.С

Мария Радмилова

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
Email