„Значително нарастна тежкостепенното затлъстяване в света, а вече и у нас.” За това алармира проф. д-р Мая Константинова, председател на Българското национално сдружение по детска ендокринология (БНСДЕ). Данните, които заплашва и нашата популация, сочат 17,4% от подрастващите с BMI ≥30. Тази тревожна статистика и тенденция бе представена в лекция, асоциираща детското затлъстяване с риска от неопластични заболявания в младата и средна възраст, изнесена по време на Педиатричната конференция във В.Търново.
Друг тип измерване, освен BMI, за оценка на риска при затлъстяване, е съотношението талия/ръст с норма 0.42-0.44 за двата пола над 6 години. Когато то е в стойност ≥ 0.6, 82% от хората развиват метаболитен синдром или други, свързани със затлъстяването заболявания, според национално проучване. Според друго национално проучване от 2011г., изследващо корелацията между артериалното налягане (АН) и затлъстяването, повишените над нормалните граници систола, диастола и систола/диастола присъстват основно при хора със съотношение на талия/ръст ≥ 0.6.
Проф. Константинова се спря върху четири основни аспекта в своята лекция: кога най-често започва детското затлъстяване; какви са неговите усложнения и съпътстващи заболявания; връзката между чревните бактерии, затлъстяването и злокачествените заболявания; и как могат педиатрите и личните лекари да прекъснат този порочен кръг.
Кога започва затлъстяването?
Изследване от 2018г. показва, че увеличаването на BMI започва във възрастта между 2 и 6г. като 90% от затлъстелите деца над 3-годишна възраст се запазват такива и в пубертета. Големите за гестационната си възраст новородени имат 1,5 пъти по-висок риск за затлъстяване в пубертета.
Графика от национално проучване, показващо 15% затлъстяване при 7-годишни деца
До какви усложнения води затлъстяването?
„ЗДТ2, метаболитен синдром, чернодробна стеатоза, артериална хипертония, остеоартрит, гастроезофагеален рефлукс, както и редица ракови заболявания. Няма тъкан, която да е пощадена,” категорична е проф. Константинова, позовавайки се на публикация от 2003г. на Calle EE, в която се представя асоциирането на затлъстяването с карциноми на дебелото черво, ендомериума, бъбреците, хранопровода, панкреаса, жлъчния мехур и черния дроб, постменопаузален карцином на гърдата и хематологични неопластични заболявания.
Постер на Американската асоцияция на рака, в който са отбелязани всички локализации на рака, свързани с наднорменото тегло и затлъстяването
Според проучване във Великобритания, най-честата причина за рак след тютюнопушенето е затлъстяването.
„Има едно подмладяване на раковите заболявания,” коментира проф. Константинова като изтъкна, че този факт върви с по-тежко протичане на заболяването, с по-трудно лечение, по-малко ремисии и с по-лоша прогноза. (Nathan A. Berger, март 2018г).
В червено: % нови случаи на неоплазми при млади хора (20-44г) за последните години
Как затлъстяването води до неопластични заболявания?
Висцералното затлъстяване е свързано с производство на възпалителни цитокини и растежни фактори, които водят до промяна в експресията на гените и от там – до клетъчна пролиферация. Затлъсяването нарушава микробиома – още един фактор, който спомага за нарастването на онкологичните заболявания, тъй като дисбактериозата води до загуба на имунен толеранс. При такова състояние се проявяват чести алергични, чревни и метаболитни заболявания, между които и детското затлъстяване.
Факторите, с които можем да повлияем на микроорганизмите, са: начинът на раждане, вътреболничните щамове, употребата на антибиотици, захранването и кърменето. А факторите, с които можем да повлияем на затлъстяването, са: физическата активност, редуцирането на стреса и хранителния режим. „Но има и добра новина,” допълни проф. Константинова, посочвайки епигенетичните промени. „Ако направим така, че намалим калорийния прием посредством една епигенетична диета, се постига намалена апоптоза, намален оксидативен стрес и увеличение на туморсупресорните гени.”
Влиянието на медицинските специалисти върху детското затлъстяване
На финала на лекцията, проф. Константинова посъветва своите колеги да правят антропометрия на всяко дете, дошло на преглед. Това значи, да се измери ръст, тегло, талия и… артериално налягане – кауза достъпна и без разход на средства! Така педиатрите ще могат да дефинират ясно индивидуалния риск и тези, под риск, да насочат към допълнителни изследвания. А специалистите по принцип трябва да прецизират необходимостта от антибиотична терапия от раждането и през целия живот; да дават съвет за оперативното родоразрешение само по индикации и да обучават обществото на рационално хранително поведение.
Анелия Николова
