Проф. Георги Момеков, дф; Катедра по фармакология, фармакотерапия и токсикология, Фармацевтичен факултет при МУ-София
Нестероидните противовъзпалителни лекарства /НСПВЛ/ са най-често използваните аналгетични медикаменти. Те ефективно намаляват и отстраняват периферната болка, възникнала по различни причини – травма, остро или хронично възпаление на ставите и тъканите и други. Те са ефективни при различни видове болка и са налични като ОТС продукти.
Във връзка с блокирането на циклооксдигеназната активна те комплексно интервенират в ноцицептивните каскади и имат аналгетичен, анти-хипералгезичен и противовъзпалителен ефект. Блокират периферните болкови стимули като инхибират синтезата и отделянето на проинфламаторни простагландини.
Системната им употреба обаче е асоциирана с клинично значими и често подценявани странични ефекти. Във връзка с потискането на синтеза на гастропротективните простагландини е разязвяване на мукозата с диспепсия, чувство на тежест в стомашната област и парене. Налице е риск от микрокръвоизливи, и рядко от голямо кървене във връзка с ефектите върху тромбоцитната агрегация, като тези ефекти могат да бъдат изключително проблемни на фона на едновременно прилагане на антикоагуланти или други антитромбозни средства.
Нестероидните средства могат да повлияят негативно бъбречната функция и да компрометират антихипертензивната терапия. На тази основа като цяло е препоръчително приемът на медикаменти от групата на НСПВЛ да се ограничи във времето и да се използват най-ниските ефективни дози.
Атрактивна стратегия за оптимизиране на лечението с нестероидни лекарства и да се редуцира или дори елиминира рискът от странични ефекти е прилагането им под формата на локални средства като унгвенти, гели, кремове и др.
Локално прилаганите НСПВС предлагат алтернативен начин на приложение, който има потенциал да доведе до е еквиефективно облекчаване на болката и на подлежащия възпалителен процес, като същевременно заобикаля таргетните органи за токсичност и намалява риска от странични ефекти, свързани с пероралния прием.
Локално прилаганите НСПВС са в състояние да постигнат високи концентрации в целевото място на действие, като същевременно поддържат плазмените концентрации ниски, предлагайки няколко предимства пред пероралното приложение. Един често използван генеричен НСПВС е ибупрофен (2- (4-изобутилфенил) пропанова киселина). За първи път синтезиран през 60-те години на миналия век, ибупрофен оттогава е широко достъпен като лекарство без рецепта.
Механизмите за локално трансдермално доставяне включват трансфер на лекарствените молекули през самия епидермис или алтернативно през кожните придатъци. Поради големия си размер, кожните придатъци позволяват абсорбцията на по-големи молекули и са много по-малко селективни.
Въпреки това, недостатъците на този механизъм на перкутанна резорбция включват прекомерното количество себум във фоликула, потенциалното секвестриране на лекарството в него, както и липсата на кожни придатъци в някои анатомични области по повърхността на тялото Това обуславя важното значение на директния транс-епидермален транспорт. Директната перкутанна резорбция на лекарствата през епидермиса се усложнява от неговата липофилност.
Въпреки че това е важно с оглед предотвратяването на безконтролната евапорация на вода от тялото, това също така прави трансдермалното доставяне на хидрофилни лекарства почти невъзможно.
Във R&D звената на фармацевтичната индустрия често се борави с т.нар. правило на петте, предложено от Lipinski, според което оптималните физикохимични свойства и фармакокинетично поведение (в т.ч. способност за преодоляване на биологичните дифузионни бариери) се определят от това дали лекарството има молекулно тегло под 500 Da, има по-малко от пет донора и по-малко от десет акцептори на водородни връзки и има коефициент на разпределение октанол-вода (log P, мярка за липофилност) под пет. Освен това е установено, че преодоляването на дифузионните бариери при трансдермалното доставяне на лекарства е по-трудно в сравнение с трансфера през конюнктивалния или белодробния епител. Това трябва да се има предвид при дизайна на лекарство-доставящи системи за ибупрофен.
Физикохимичните характеристики на ибупрофен обаче напълно отговарят на правилото на Lipinski, благоприятствайки използването му в системи за трансдермално доставяне (Таблица 1). Това позволява на ибупрофен ефективно да дифундира през епидермалните и дермалните слоеве в меката и съединителната тъкан, достигайки съответните фармакологични мишени в прицелните тъкани в степен съпоставима или дори превъзхождаща перорално прилагания ибупрофен.
Таблица 1. Сравнение на физикохимичните характеристики и съответствията с правилото на Lipinski при избрани НСПВЛ
| Критерии по Lipinski | Ibuprofen | Ketoprofen | Diclofenac | Celecoxib | |
| Молекулна маса (Da) | < 500 | 206 | 254 | 296 | 381 |
| Донори на H-връзки | < 5 | 1 | 1 | 2 | 1 |
| Акцептори на H-връзки | < 10 | 2 | 3 | 3 | 7 |
| Log P | < 5 | 3.97 | 3.1 | 4.4 | 3.4 |
На пазара са налични редица лекарствени продукти и респективно форми за локално прилагане на ибупрофен. Един иновативен подход е разработения продукт лечебен пластир Nurofen 200 мг. Лекарствената форма е пластир, който осигурява удължено освобождаване на лекарственото вещество и са предназначени за облекчаване на мускулна болка в т.ч. при спортни травми.
Важно предимство е лесната употреба, и удобството, което пластирът осигурява, за разлика от мазите и геловете с НСПВЛ, при които не може да се осигури персистиращ концентрационен градиент и подобна продължителност на действие, а освен това нанесеният вехикулум може да зацапа дрехите или бельото или да бъде отстранен при контакт с повърхностни и различни материали.
Поради вискоеластичните свойства на пластира той може да се поставя в близост до или върху ставните, без това да затруднява нормалната свобода и амплитуда на движение.
Заключения
Дифузионните и абсорбционни характеристики на ибупрофен го правят оптимална средство за трансдермално доставяне на засегнатата тъкан при ранени и възстановяващи се спортисти.
Локално прилаганият ибупрофен има съпоставима ефективност спрямо перорално приложеното лекарство при лечение на периферна болка, но е свързан с по-ниска честота на нежелани стомашно-чревни странични ефекти.
Лечебният пластир осигурява удобство за пациента и оптимален комплаянс при висока ефективност, асоциирана с контролираното бавно освобождаване на активния принцип.
