Както ви информирахме, Националната конференция по гастроентерология с международно участие се проведе през месец май. Срещата бе с фокус върху преканцерозите на гастро-интестиналния тракт.
Събитието се организира от Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, а официален медиен партньор беше Medical News. На форума присъстваха специалисти, специализанти, а също и специалисти от други държави.
Интервю за нас даде и младият лекар в областта д-р С. Керемидчиева, УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ:
Д-р Керемидчиева, бяхте един от младите участници в Националната конференция по гастроентерология. Вас специално какво най-много Ви впечатли като тематика и акценти?
През тази година по време на конференцията се акцентира на преканцерозите на гастро-интестиналния тракт, като голяма част от презентациите, които бяха изнесени – както от по-младите колеги, така и от гастроентеролозите с по-голям стаж, бяха изключително информативни за нас младите. Акцентира се и върху тенденциите за превенция, профилактика и лечение на тези състояния.
Освен това, в рамките на тазгодишната конференция се състоя и модулът на младите гастроентеролози – събитие, което се случва за първи път в историята на националния конгрес по гастроентерология. Трябва да отбележа също, че презентациите на колегите бяха на изключително високо ниво.
Вие специално защо се ориентирахте към гастроентерологията и намирате ли известни разлики между това, което специализират колегите Ви тук и в развитите европейски държави?
Самата аз се ориентирах към гастроентерологията, защото от студентските си години изключително много харесвах вътрешните болести и в частност гастроентерологията. Имах и чисто лични причини, тъй като както в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, където специализирам в момента, така и в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, преподавателите „ме запалиха“ да се ориентирам именно към тази специалност.
Що се отнася до разликите в нашето обучение и това в чужбина, това, което знам от колегите, с които съм контактувала на международните конгреси, е че навън имат по-голяма практическа насоченост, т.е. правят повече инструментални изследвания от нас, но нивото е сравнително съизмеримо и не се различава особено.
Като изключим заплащането, което особено при Вас младите кадри не е толкова високо, какво бихте искали да се подобри като условия за работа, за да имате перспективи за развитие в България?
Да имаме повече ангажираност в инструменталните изследвания, да имаме повече време, което да им посветим, тъй като за жалост голяма част от нашето ежедневие е свързано повече с описателната част в прегледа на пациентите.
Заплащането при нас действително е ниско и това е нещо, което трябва да бъде променено на държавно ниво.
От друга страна обаче, специално в столицата, в Медицински университет има доста възможности за развитие, ако човек се насочи към различните проекти, които се финансират по линия на ЕС. Така някой, който желае да се занимава с наука, има възможност да разгърне потенциала си.
Мария Радмилова
