Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest

Проф. Попова: „Кохлеарната имплантация е едно от най-големите постижения в съвременната отология“

На 15 юни в „Клуб 1“ на НДК, София се състоя Юбилейна конференция „20 години кохлеарна имплантация в България – надежда, превърната в реалност”. Официални гости на събитието бяха проф. Милан Профант и проф. Иван Ценев.

Проф. Диана Попова, дмн, ръководител Катедра по ушни, носни и гърлени болести, при УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ даде специално интервю за Medical News, в което сподели повече информация за кохлеарната имплантация:

Какво представлява кохлеарната имплантация и в какви случаи се назначава?

Кохлеарната имплантация (КИ) е едно от най-големите постижения в съвременната отология. Тя представлява нова ера по отношение на лечението на пациенти с практическа глухота, които на базата на тази съвременна биофизиологична техника могат да развият говорни и дискриминационни умения,  с които да подобрят своя начин на живот и комуникация, да се интегрират в обществото.

Целта на всички разработени технологии в тази насока е да се създадат такива звукови възможности, които да осигурят точна и детайлна звукова перцепция аналогична на действителната. Кохлеарнaта имплантация е единствения начин за лечение  на пациенти с прелингвална и постлингвалан глухота.

Колко важен е неонаталният скрининг?

Неонаталният слухов скрининг има за цел за ранно откриване на  слуховите увреди, които могат да варират от частично намаление на слуха до пълна глухота. Причините за вродените слухови увреждания най-често са генетични. Генетичните форми на слухова загуба могат да бъдат синдромни (характеризиращи се със загуба на слуха в комбинация с други аномалии) или несиндромни (характеризиращи се само със загуба на слуха).

Най-често срещаните синдроми са тези на Waardenburg, Usher, Pendred, Alport. В Клиниката по УНГ болести са направени генетичните изследвания на около 500 деца с вродена слухова загуба и се  установи, че най-честата причина за слуховите увреждания са мутации в гена за DFNВ1 (конексин – 26 гена). Следващата най-честа причина за прелингвалната  слухова загуба са инфекциозни причини, които могат да възникнат преди и след раждането на детето. 

В исторически аспект това са  токсоплазма, други инфекции, рубеола, цитомегало вирус, херпес вирус и сифилиса (toxoplasmosis, other infections, rubeolla, CMV, herpesvirus, syphilis или TORCHES инфекции). През последните десетилетия епидемиологията на тези инфекции се промени, смята се, че към момента CMV е най-честата причина за вродена глухота.

Неонаталният слухов скрининг ни позволява да се постави своевременна диагноза и последващо навременно и адекватно лечение, каквато е и кохлеарната имплантация. По всички международни стандарти е прието оптималната възраст за КИ да е около една година.

Тази година честваме 20 години кохлеарна имплантация в България. Каква е Вашата равносметка – какво успяхте да постигнете в сферата на кохлеарната имплантация?

През 1999 година в Клиниката  по УНГ болести при УМБАЛ „ Царица Йоанна –ИСУЛ“ се направиха първите кохлеарни имплантации. С което се постави и началото, и за тези 20 години кохлеарната имплантация се превърна в рутинна оперативна дейност.

Минахме през различни етапи на развитие, с което натрупахме опит, увереност, знание, на които се дължат и добрите резултати от кохлеарната имплантация. Първите пациенти пораснаха, завършиха общообразователни училища, някои от тях вече са студенти, а това е най- добрият атестат за резултата от кохлеарната имплантация.

Какви са последните техники и технологии в една от най-предизвикателните области на оториноларингологията?

Насоките на развитие са две. Първата е свързана с технологичното развитие на кохлеарната импланта система. Целта е да се осигури възприятие на звуковата информация, максимално близко до естествената звуковата среда с нейното всеобхватно разнообразие, т.е не само разбираемост и развитие на говор, но и възприятие на музика, тембър, звуците на заобикалящата ни природа.

Естествено особено важни за пациентите са миниатюризация на говорния процесор, както и пълното му вграждане т.е. без външна част.

Втората насока е реалното лечение на глухотата т.е да се възстанови естественото чуване, пациентът да не е зависим от технически средства.

Но на този етап от развитието на медицината в целия свят единственото лечение на глухотата остава кохлеарната имплантация.

Петя Петрова, Medical News

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email