Автор: Иванова, Гергана Т., Шинков, Александър Д., Ковачева, Русанка Д.

Трета клиника по ендокринология и болести на обмяната, УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев”,

Клиничен център по Ендокринология и Геронтология (КЦЕГ), Медицински Университет, София

Резюме:
Първичният хиперпаратиреоидизъм (ПХПТ) представлява състояние на свръхпроизводство на паратхормон в резултат на хиперплазия или формиране на аденом на една или повече паращитовидни жлези.

Той е едно от най-честите ендокринни заболявания, чието диагностициране в ранен стадии е особено важно за предотвратяване развитието на усложнения. ПХПТ е по-чест сред женския пол като спорадичните случаи са по-често срещани от фамилните форми.

Засягането на повече от една паращитовидна жлеза изисква генетични изследвания за уточняване на наличните мутации. Основната роля на паратхормона в организма е свързана с увеличаване на калциемията чрез ускоряване на костната резорбция, стимулиране на синтеза на калцитриол в бъбрека и увеличаване на интестиналната резорбция на калций.

ПХПТ предизвиква хиперкалциемия и последваща хиперкалциурия, които стават причина за калциеви отлагания в бъбреците, водещи до нефролитиаза, нефрокалциноза, ендотелно увреждане и бъбречна недостатъчност. Ранното откриване на заболяването и уточняването на формата на ПХПТ е от основно значение за прогнозата и правилното терапевтично поведение.

Редица факти остават неясни в патогенезата и клиничното протичане на заболяването. Интерес представляват факторите, предразполагащи към развитие на конкременти и бъбречно увреждане при едни пациенти с ПХПТ, но не и при други. Допуска се участието и взаимодействието на  разнообразни локални и генетични механизми, които са разгледани в настоящия обзор.

Ключови думи: първичен хиперпаратиреоидизъм, хронично бъбречно заболяване, нефролитиаза

Цялата статия можете да прочетете тук