На 24 януари в зала 1 на Националния дворец на културата, младите медици от Випуск 2018 на Медицински университет-София положиха Хипократовата клетва и с това започнаха своя професионален път.
Специално за Medical News д-р Анелия Кузева, новозавършил лекар с грамота за отличен успех, разказа за своите впечатления от университета и плановете си за кариерно развитие.
Защо избрахте медицината преди 6 години и ако можехте да се върнете назад, бихте ли я избрали отново?
Tова, което ме привлече в медицината е, че тя изисква от нас да притежаваме и да усъвършенстваме един голям микс от умения – не само теоретични знания, но и подход към пациента. Това е една много динамична професия, за която трябва пълна отдаденост и готовност да напуснеш зоната си на комфорт. Освен това винаги съм искала да имам възможността да разговарям с много и различни хора, да съм подкрепа в разрешаването на здравословните им проблеми и да се чувствам полезна на обществото. Признателността на пациента и благодарността в очите му, макар и от малкото, с което до момента съм могла да помогна, са най-силният източник на мотивация за мен и със сигурност бих избрала същата специалност отново и отново.
Къде ще продължите практиката си – в България или в чужбина?
Специализацията си ще продължа във Великобритания. Програмата за специализации там е по-различна и отговаря повече на моите желания. Една от основните разлики е, че новозавършилите лекари са стимулирани да работят в различни отделения и болници в рамките на няколко години преди да се отдадат на желаната от тях специалност. Вярвам, че този подход развива нашите умения и ни дава цялостен поглед върху заболяванията на пациентите, което от своя страна би ни направило много по-добри специалисти в бъдеще.
Избрали ли сте си вече какво ще специализирате?
Моят избор, или по-скоро вдъхновение за работа, е неврологията. Както с много други неща в живота, на човек му трябва и късмет, за да може да направи толкова важен избор. За мен късметът дойде във втори курс, когато имах възможността да се включа в екипа по неврофизиология в Медицинския Университет-София и да участвам за първи път в научен проект.
Това ме запали да се запиша в онлайн курс по медицински невронауки към Университета „Дюк“ (САЩ), където чух и най-вдъхновяващото за мен изречение – „Мозъкът е единственият орган, който учи сам за себе си“. Когато осъзнах това, разбрах, че искам да се посветя на разгадаването на този орган и на лечението на болестите, които нарушават неговите функции. Освен това вярвам, че близкото бъдеще крие много отговори и нови лечения в сферата на неврологията и аз имам силното желание да участвам активно в тези процеси.
Какво мислите за българското здравеопазване в момента?
В системата на здравеопазването има двама основни участници – човекът, осигуряващ здравни грижи (лекар, мед. сестра, лаборант и др.) и човекът, нуждаещ се от тях (пациент). В момента в България и двамата участници в тази система не са удовлетворени от условията на труд и постигнатите резултати. Това ме кара да мисля, че е необходим пълен рестарт и промени, които да гарантират една по-добра и спокойна среда за работа на лекарите, което ще доведе до по-голяма ефективност на проведеното от тях лечение.
Далеч съм от мисълта, че съществува перфектна система на здравеопазване. Важното според мен е да има посока и план за развитие, които да гарантират подобрение на моментното състояние (макар и бавно). За жалост проблемите, с които са се сблъсквали колегите преди 7 години (когато аз започнах да уча медицина), остават и днес същите, а дори и още по-задълбочени. Това от своя страна е изключително демотивиращо за младите лекари, които имат желанието да участват в промяната.
Какво е мнението ви относно системата за специализации в здравеопазването?
Смятам, че към момента липсва именно „система“ за кандидатстване за специалност. Неясно е кога се обявяват места за специализация, неясни са критериите за избор на специализанти, неясно е какви са уменията, които трябва да се придобият на всеки един етап от тази специализация, неясно е кариерното развитие след тази специализация.
Неуважително е младите и пълни с хъс и мотивация лекари да бъдат поставени в позиция на „молещи се за специализатско място“. Срамно е да бъдат притиснати до такава степен, че да се примирят с минимално или никакво заплащане, само за да им бъде зачислено място.
Кой е бил най-трудният ви момент по време на следването?
Със сигурност е имало не малко трудни моменти по време на цялото следване. За мен лично най-трудно беше да се примиря с факта, че промените в много направления остават на практика невъзможни.
Десислава Накова, Medical News
