Пред микрофона на Medical News застава д-р Даяна Праматарова пълен отличник на Випуск 2018 на МФ към МУ-София. Д-р Праматарова получи наградата „Златен Хипократ“ за страхотното си постижение – оценка отличен 6 на всичките 44 семестриални и 5 държавни изпита.
Призът беше връчен по време на дипломирането на Випуска от декана на МФ – чл.кор. проф. Иван Митов и ректора на МУ-София – проф. Виктор Златков.
Защо избрахте медицината преди 6 години и ако можехте да се върнете назад, бихте ли взели същото решение?
Това решение дойде доста естествено в моя живот, различни хора и обстоятелства запалиха интереса ми към медицината. За да бъде човек щастлив, трябва да открива смисъл в своята работа всеки един ден, а лекарската професия предлага не само възможност да се докоснеш до едни от най-големите постижения на човешката мисъл, но и да правиш добро на ежедневно ниво. За мен лекарят винаги е бил своеобразен супергерой, завършена и достойна фигура. Надявам се все пак тази романтична представа за нещата да не ме напусне с времето, но със сигурност бих направила същия избор.
Къде ще продължите практиката си – в България или в чужбина?
Надявам се и двете. Според мен никой лекар не бива да съществува изолирано в своите среди, а трябва постоянно да търси начини да повишава квалификацията си и тук, и в чужбина. Далеч съм от мисълта да напусна Родината за дълъг период от време, но смятам, че възможността да видиш различни места и системи, може да бъде само един плюс. За начало мисля да се пробвам в Германия.
Избрали ли сте си вече какво ще специализирате?
Честно казано, харесвам медицината в нейната цялост и затова вътрешните болести са от изключителен интерес за мен. По-специално ме привлича кардиологията с това, че освен консервативен, има и инвазивен дял и изисква задълбочена медицинска култура. Харесвам и някои хирургични специалности, но времето ще покаже.
Какви усилия, мотивация и лишения изисква това да станете Златен Хипократ?
Мотивацията и усилията ми винаги са били насочени към това да стана добър лекар, което според моите разбирания изисква определен стил на работа и ангажираност. Студентските години са времето, в което всеки един от нас изгражда това чувство на отговорност към професията, което ще ни води и занапред и е абсолютно необходимо, за да бъдем пълноценни лекари. Лишенията са доста субективно понятие, близките ми хора са били винаги до мен, за да можем да усетим тези години във всичките им цветове.
Какво мислите за българското здравеопазване в момента?
От студентската скамейка е трудно да се оценят обективно нещата. Надявам се, че тепърва като практикуващ лекар ще натрупам повече впечатления. Това, което мога да кажа на базата на моя опит като доброволец по различни отделения и студентски стажове в чужбина е, че в съпоставка тук интелектуален капацитет и материална база със сигурност не ни липсват и проблемите идват в много случаи от не достатъчно ефективна организация и съгласуваност на отделните звена.
Какво е мнението ви относно системата за специализации в здравеопазването?
Смятам, че в сравнение с минали години има повече достъпни места и източници на финансиране, което е и една от причините за намаления поток български лекари навън. Понякога обаче, критериите остават малко недефинирани. Аз съм привърженик на конкурсите с изпит.
Кой е бил най-трудният Ви момент по време на следването?
Началото и краят. Те бележат големите скокове от детството към бялата престилка и практиката. Но когато човек има мечта, трудностите се усещат по-леки и оправдани.
Десислава Накова, Medical News
