Днес се дипломира Випуск 2018 на Медицински факлутет на Медицински университет-София. Специално обръщение към всички завършващи и специални гости в Зала 1 на НДК направи Никола Дончев. Той е студент от пети курс и е председател на Асоциация на студенти медици в България към МУ-София.
В този последен за Вас ден като студенти, позволете ми да Ви върна към момента, в който за първи път прекрачихте вратите на ПУЦ. Спомняте ли си колко далеч Ви се струваше този момент тук тогава? Спомняте ли си с какво нетърпение влизахте в дисекционните зали и с колко много време всъщност разполагахте за четене? Разбира се, този блажен курс бе съпроводен и с някои кошмари. Спомням си първото упражнение в моя кошмар по латински.
Тогава научих, че думата „доктор“ идва от латинското „docere“ – преподавам, уча. В този смисъл Вие сте доктори още от втори курс. От тогава успявате да ни препРодадете, така де/пардон, преПОдадете, на нас по-малките, всеки таен по-хубав копиран учебник, всеки протокол и всеки изпитен тест, за да можем и ние да ги препРодадем на следващите.
Тепърва ще влизате в ролята си на учител, опитвайки си се да преобразувате трупаните в продължение на шест години знания, в прости понятия, така че да можете да бъдете разбрани не само от студента по медицина, но и от пациента и неговите близки.
В нашето изкуство ние често се вглъбяваме или в хапчето, или в острието, които бързо премахват проблема, за да можем да преминем към следващия. Третираме тялото, но не и изплашената, незнаеща душа. А не трябва ли да направим така, че и на душата да й е ЛЕКо?
Затова обичам на първо място да използвам
нашата българска думичка ЛЕКар. Не интернист,
хирург или педиатър.
Лекар. Човек, който те кара да се чувстваш лек и безгрижен. Човек, който премахва
не симптоми, а страдание.
Скъпи абсолвенти,
Пожелавам Ви страстно да преследвате мечтите си и да успявате винаги да отстоявате себе си и правата си. Дръжте очите си широко отворени – не само за да избегнете грешки, но и за да не изпуснете безбройните възможности, които нашето време предлага.
И накрая, обещайте ми, че когато излезете от тази зала с диплома в ръка, ще благодарите и ще прегърнете много силно близките си хора. Това наистина е техен празник. Имат доктор в семейството. Представете си колко ЛЕКи ще се почувстват.
Бъдете здрави. И дерзайте!
