Днес се дипломира Випуск 2018 на Медицински факлутет на Медицински университет-София. Специално обръщение към всички завършващи и специални гости в Зала 1 на НДК направи д-р Анелия Кузева. Тя изнесе реч от името на младите лекари от випуска.
Скъпи колеги,
Няма съмнение, че за всички нас това е най-трепетно чаканият ден от момента, в който сме решили да посветим живота си на грижата за другите. Той е специален не само за нас, но и още по-бленуван за нашите родители и преподаватели.
Хората, пред чиито очи сме пораснали от малки и неориентирани първокурсници, лутащи се между кабинетите по анатомия и цитология, до зрели и отговорни млади лекари, готови да дадат всичко от себе си в името на по-доброто лечение на нашите пациенти.
След последния държавен изпит всички ние имахме няколко дни на размисъл, в които да отдъхнем и да осъзнаем, че вече няма конспекти, няма изпити всеки месец, няма заверки, и че е дошъл краят и на безгрижното време пред ПУЦ. Тогава направихме анкета сред випуска, с която да отговорим на няколко много простички въпроса и да направим равносметка за изминалите години. Единият от въпросите беше:
На какво са ни научили годините в университета?
Със сигурност обучението в университета ни е обогатило с много теоритични знания за различните специалности в медицината, но в същото време, когато зададохме този въпрос на колегите, получихме следните отговори:
Годините в университета са ни научили на търпение, упоритост, критично мислене, надежда, целенасоченост, отговорност и не на последно място… на черен хумор.
Истината е, че голяма част от детайлните теоритични знания ще отлетят от главите ни скоро след като се отдадем на желаната специалност, и като в мъгла в паметта ни ще се рее споменът, че някъде из човешкото тяло се намира sulcus tendinis musculus flexoris hallucis longi.
Въпреки това, обаче, годините в университета са ни научили на нещо много по-важно, а именно: да бъдем издръжливи, непреклонни пред трудностите, отговорни, съпричастни с чуждото странадание или просто да бъдем добри лекари. Точно тези качества са ключът към сърцата на много признателни пациенти и към успешното ни развитие в медицината.
С другите въпроси в анкетата искахме да разберем как ни е променило и какво ни е донесло обучението по медицина.
Най-явната промяна е… че всички до един остаряхме. Едновременно с това, лутайки се из отделенията, открихме специалността на мечтите си, а някои откриха и своята половинка в живота. Обучението по медицина ни дари с възможността да се запознаем с други амбициозни и мотивирани колеги, които за близо седем години се превърнаха в най-близките ни приятели.
Тези, които най-добре можеха да ни разберат в трудните моменти от следването и да споделят с нас както победите, така и пораженията. Всъщност, университетът ни предостави възможността да създадем ядро от приятели за цял живот, ядро от млади лекари, които имат желанието и хъса да се борят за доброто развитие на здравеопазването.
За всичко това трябва да благодарим на нашите преподаватели, които освен че са избрали да се посветят на медицината, са поели нелеката задача да предадат своя опит и знания на тези след тях и да оставят отпечатък в съзнанието на стотици млади лекари.
Благодарим ви за уроците – не само тези, базирани на учебниците, ами най-вече за житейските уроци. Благодарим ви, че не спирахте да ни предизвиквате и да ни карате да покажем най-доброто от себе си. Благодарим ви, че ни дадохте увереността да вярваме, че един ден и ние ще можем да предадем своите знания и опит на тези след нас. Благодарим ви, че днес можем гордо да се наречем лекари!
Ние от своя страна можем да обещаем, че където и да стигнем, никога няма да забравим откъде сме тръгнали, и винаги ще се връщаме към мястото, където за първи път сме чули със стетоскоп ритъма на сърцето, където сме поставили с треперещи ръце първия си абокат и където плахо сме прегледали първия си пациент.
Скъпи колеги и гости присъединете се към мен и нека бурно да аплодираме нашите ментори в медицината!
Тук е мястото да благодарим и на още едни много важни за нас хора. Тези, които безрезервно бяха до нас през следването и даваха всичко от себе си, за да ни осигурят спокойна и благоприятна среда за обучение.
Хората, които винаги ни поставят на първо място в живота си, които ни пожелаваха успех преди всеки изпит и които нито за миг не са спирали да вярват в нашите способности. Скъпи колеги, нека се обърнем към тях, към нашите най-големи фенове… Нашите родители. Да им благодарим, че заедно сме стигнали до този прекрасен ден.
Както вече казахме, за годините в университета всеки един от нас се е променил. Нека и в бъдеще да не спираме да се променяме и да търсим промяната към по-добро, да се усъвършенстваме личностно, а заедно с това да не забравяме да търсим усъвършенстване в здравеопазването.
Пожелавам ни, обаче, никога да не променяме онези качества, които сме придобили в университета. Нека останем винаги човечни и съпричастни към нашите пациенти и безкомпромисни към качеството на здравеопазването, нека останем добри и да не спираме да търсим доброто.
В заключение искам да ви оставя с думите на Джон Уесли, които се надявам да ръководят всички ни по пътя на нашата кариера:
Прави всяко добро, което можеш, с всички средства, с които можеш, на всички хора, на които можеш.
Благодаря Ви и честит празник, колеги!
