Това словоизлияние зрее в мен от известно време и днес вече окончателно узря. Става дума за безплатните прегледи на познати и колеги, роднини и приятели на колеги, познати и приятели на роднини и т.н. и т.н.

По принцип един от най-големите плюсове на голяма част от медицинските специалности (УНГ, офталмология, дерматология, кардиология, гастроентерология, ендокринология, дентална медицина, неврология и др) е възможността за амбулаторни прегледи, което чисто финансово погледнато, може да осигурява някакви допълнителни приходи на някои лекари. Това е огромен плюс, който специалисти като анестезиолози, патолози, параклиници и т.н. просто нямат.

А патологията в споменатите по-горе специалности е свръх-честа и пациенти – бол. От тази сила, както би казал и Чичо Бен, обаче произлиза голяма отговорност и много зор. Дори при мен, а аз започнах преди по-малко от две години, се появиха огромен брой колеги (включително студенти), познати, приятели на роднини и прочие и прочие, които (дали защото им е станало по-достъпно или наистина е било зор) молят/искат да ги прегледаме.

Положението е същото при по-старшите. Хубаво, не сме отказали на никой. Преглеждаме, дондуркаме 20-30 минути, ползваме инструментариума на болницата, твърде често оставаме извън работно време, обясняваме, после проследяваме…

И накрая се чува едно „Мерси“ и „Чао“. Повечето от тези люде ние не сме и имали намерението да таксуваме, но изключително обидно е отношението. Разберете, ние по никакъв начин не сме длъжни да го правим това.

Здравната система казва: личен лекар – направление – поликлиника. Точка. Моите например задължения са към хоспитализираните болни и когато съм в спешния кабинет – към спешните пациенти. Всичко друго е про боно.

Разбира се има и голям процент от пациентите, които питат „Дължа ли нещо?“, някои са взели някакъв подарък и като цяло видимо е, че не възприемат труда ти за бащиния.

Супер, това ни стига. Аз не съм дявол. Но тези хора малцинство.

Ясно ми е, че с това късане на риза проблемът няма магично да изчезне и че ангарията ще си остане съществен и преимуществен процент. Но за четящите, спадащи към контингента, за който говоря – ми питайте барем, от кумова срама. А една куча марка бонбони е 2 лева.

Ама е жест да му се не види! Отношение е!

Д-р Георги Попов, специализант и докторант по УНГ болести в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“

*Текстът е от личния фейсбук профил на д-р Попов, като го публикуваме с разрешението му.