От  11 до 15 октомври 2018 г  се състоя Научната конференция на тема: „Профилактика, диагностика и терапия в млада и зряла възраст – приоритети на съвременното задравеопазване”. Сред акцентите на събитието бе научен симпозиум на тема „Хиперурикемия в млада и зряла възраст“ с лектори проф. Боряна Делийска от УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ”,  проф. Борислав Георгиев от Национална кардиологична болница и д-р Лиляна Мирчева от УМБАЛ „Св. Марина“, Варна.

 „Подобно на спора – яйцето или кокошката, продължава полемиката кое се поражда първо: хипертонията или хиперурикемията (ХУ).“ – откри симпозиума проф. Делийска с нейната презентация, озаглавена „Участие на хиперурикемията при хипертония и хронично бъбречно заболяване в млада възраст”.

„Първата публикация, свързваща високите нива на пикочната киселина (ПК) с високите стойности на артериалното налягане (АН) е публикувана преди около 120 години, тя се явявя бялата лястовица, която поставя началото на тази дискусия, актуална до ден днешен. По значимост на факторите, които повлияват сърдечносъдовия риск, пикочната киселина е поставена на пето място (непосредствено зад холестерола) по най-новите кардиологични препоръки.“ – добави тя.

Механизмът по който хиперурикемията води до хипертония (АХ) е следният: налице е ендотелна дисфункция. Тя води до пролиферация на гладкомускулни клетки. Следва повишаване на възпалителните процеси, ендотелина и оксидативния стрес. В крайна сметка това активира ренин-ангиотензиновата система, което вече има директен ефект върху кръвното налягане.

Отделно, хиперурикемията влошава също така и диабета, тъй като се намалява отделянето на NO. Това води до повишена глюконеогенеза. Следва понижение на синтезата на адипонектин.

„Отново наблюдаваме оксидативен стрес и в крайна сметка понижение на секрецията на инсулин”, обясни тя.

Освен това състоянието се свързва и със затлъстяването: понижено е окислението на мастни киселини, което измества метаболитните процеси към синтезата на мазнини. Адипоцитите натрупват триглицериди и се повишава оксидативния стрес.

„В тандем, тези фактори влошават клиничната картина на хипертонията. Има данни, че ако заедно с високото артериално налягане се лекува и хиперурикемията, се постига много по-добър контрол на хипертонията. Ако се неглижира участието на хиперурикемията в патогенезата на процеса, то една хипертония с чувствителни съдове, евентуално преминава в такава, където те вече не са.“ – каза специалистът.

„Години наред подаграта се е смятала за болест на богатите, после – за мъжка болест. Оказва се, че това е болест както на децата, така и на подрастващите, така и на жениете, особено в периода след менопауза. Нови проучвания дори посочват по-висока заболеваемост при нежния пол в напреднала възраст.“ – добави проф. Делийска.

Хиперурикемията се обвързва с хипертонията посредством ендотелната дисфункция, съдовата ригидност и атеросклеротичния континуум. Ниските нива на пикочната киселина подобряват биомаркерите, асоцирани с тези състояния

„Редица азиатски проучвания доказват хиперурикемията като значим фактор за високото АН, наред с тютюнопушенето, затлъстяването и хроничните бъбречни заболявания. Високите нива на пикочната киселина повишават риска от хипертония при мъже под 60 години с около 30%. При дългосрочно проследяване се констатира, че изходните високи нива на киселината или увеличението ѝ в хода на изследванията са индивидуален рисков фактор за хипертония. Забелязва се ежегодно повишаване на броя на болни с високо кръвно налягане и хиперурикемия. Отчита се добър контрол на хипертонията, но лоши резултати при справянето с високите нива на пикочна киселина.“ – сподели нефрологът.

Сумарно, проучванията сочат, че годишната заболеваемост от хиперурикемия расте, особено при хипертониците, а лечението с Allopurinol намалява общата смъртност.

„Пикочната киселина има влияние върху dipping-статуса при хипертоници, като при non-dipper пациентите се наблюдават повишени нива. Други проучвания наблюдават хиперурикемия при болни с лош контрол на хипертонията.“ –каза тя.

„В крайна сметка попадаме в един порочен кръг, където ефектите от високите нива на пикочна киселина водят до високи стойности на артериалното налягане и обратното.“

„Оказва се, че ако се прави скрининг за хиперурикемия, може да се доловят високорисковите пациенти за хипертония. Наблюденията на нивото на пикочната киселина могат дори да бъдат използвани за следене на прогресията на хипертонията в манифестна хипертония. Тази връзка е категорично доказана.“ – обясни лекторът.

„Хиперурикемията е по-честа при хипертоници, отколкото при нормотензивни пациенти. Отново имаме повод да си помислим за това, кое е причина и кое е следствие: хиперурикемията води до хронични бъбречни заболявания, които манифестират с хипертония, тя от своя страна (дори и с друга генеза) отново уврежда бъбреците и намалява клирънса на пикочната киселина (около 2/3 се отделя с бъбречна секреция и 1/3 посредством жлъчката).“ – поясни проф. Делийска. 

Всички проучвания посочват намаляване на стойността на систолното АН при прилагане на Allopurinol.

„Що се отнася до децата, рисковите групи за развиване на хипертония са очакваните по-пълни младежи. Тук отново се наблюдава влиянието на хиперурикемията. Често сочена като причинител на световната епидемия от затлъстяване – консумацията на фруктоза, освен като фактор на затлъстяването, води до независимо повишаване на нивата на пикочна киселина, поради метаболизма ѝ.“ – каза тя.

Може да бъдат посочени определени фактори за развитието на хиперурикемия при подрастващите, а именно:

• Преждевременно раждане;
• Ниско тегло при раждане;
• Намалено тегло на плацентата;
• Повишен BMI

Наличието им трябва непременно да води до изследването на пикочната киселина.

„Изследване показва, че децата с най-високи стойности на урати в кръвта на 3-5 годишна възраст, проявяват най-високо кръвно налягане на седемгодишна възраст. Пикочната киселина се вклияе от диетата, но е фактор на АХ, който може да се коригира. Рискът от хипертония се удвоява с всяко повишаване на ПК с 1 mg/dL. При подраствашите, след затллъстяването, хиперурикемията е най-изразеният предиктор за развитие на хипертония.“ – каза проф. Делийска.

„Хиперурикемията може да се наблюдава при възрастни и при деца. Високите нива на пикочна киселина са важен фактор за АХ и при възрастни и при подрастваши. Често се наблюдава ХУ при млади и възрастни хипертоници. Лечението на новооткрита хипертония и хиперурикемия при млади и възрастни с Allopurinol може да позволи преодоляването на ресистентната хипертония. Това лечение подобрява и дипинг статуса, маркерите за атеросклеротичния континуум, появата и прогресията на бъбречни заболявания и риска от сърдечносъдови заболявания.“ – заключи проф. Делийска.

Бойко Матев, Medical News