XIII-ят Национален конгрес по гастроентерология се проведе в хотел Рамада София Сити Център от 11.10 до 13.10.2018 г. Организатор на събитието е Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография (БДГЕ), а официален медиен партньор бе Medical News. На срещата присъстваха специалисти, специализанти и студенти от цяла България, а също и специалисти от други държави.

По време на форума се проведе симпозиум на ANGELINI на тема “Предизвикателства в съвременното лечение на хроничен Хепатит С”, модератор на който беше проф. Крум Кацаров. Той даде специално интервю за читателите на Medical News.

Проф. Кацаров, вече използвате софосбувир/велпатасвир в реалната клинична практика. Какви са Вашите впечатления по отношение на ефективност и безопасност?

Софосбувир/велпатасвир е част от т. нар. „пангенотипни режими“, които са мечтата на терапевта. Хубавото на тази терапия е, че не е необходимо да изследваме за резистентност.

Проблем при терапията на HCV вируса като цяло са т. нар. трудни генотипове на хепатит С, а именно генотипи 2 и  3. Софосбувир/велпатасвир е първа линия на избор при тях по света, а се надявам това да стане и у нас. Малко са медикаментите, за които можем да кажем само добри неща, а директно действащите антивирусни агенти по принцип са такива.

Общо взето с пангенотипните режими решаваме един много голям проблем, тоест разполагаш с медикамента, даваш го и вероятността да имаш някакъв проблем, свързан с лечението, е много малък. В случай на проблем е възможна комбинация, а в много редки случаи може да се наложи изследване за налична резистентност.

Има ли значение степента на фиброза по Metavir при използването на Епклуза?

Степента на фиброза по Metavir при използването на Епклуза не е от значение, де факто медикаментът е с панфиброзно действие. Фиброзата не е лимитиращ фактор, не беше и при старите режими.

Нeобходимо ли е още да се прави генотипизиране на пациентите с хепатит С?

По принцип с пангенотипния режим генотипизирането е безсмислено и нещата откъм изследвания се облекчават неимоверно. В хода на терапията най-вероятно няма да прибягваме към генотипизиране, ще направим един входящ PCR, ще направим още един, който няма да съвпада с края на лечението, а ще бъде на 12 седмици траен вирусологичен отговор и с това се приключва лечението на тези пациенти.

Естествено пак ще ги наблюдаваме, особено тези, които са над 2-ра степен на фиброза по METAVIR, защото не знаем какво става с риска за хепатоцелуларен карцином.

Най-общо лечебният процес се облекчава, с което намалява и лекарския труд. В близкото бъдеще обучени сестри ще могат да следят за нежелани лекарствени реакции, които по начало са доста малко.

Тези терапии промениха цялостната философия по мониторирането, проследяването и лечението на хепатит С в положителна светлина.

Може ли Епклуза да се използва при пациенти с бъбречна недостатъчност?

По принцип бъбречната функция може да се мониторира и при наличие на някакви притеснeния да се приложат различни медикаментозни комбинации. Това, което е най-важно е, че вече можем да излезем от рибавирина, чийто странични ефекти много ни притесняваха. Практически вече няма хора, които ние да не можем да лекуваме.

Преди да навлязат директно-действащите медикаменти имаше един голям пул от хора, коти не подлежаха на лечение, например трансплантираните. Ако имаш пациент с Child C, преминаваш към трансплантация. Ние имахме четирима пациенти, които след 2,5 години вече имаха нужда от ретрансплантация.

Сега, тези пациенти не е нужно да бъдат лекувани преди операцията, ако тя предстои в скоро време. В България това е трудно, но в Германия например чакането за трансплантация е около 2 месеца, което позволява първо да трансплантираш, а после да лекуваш.

Ако все пак чакането е 6 месеца, първо лекуваш, а после трансплантираш. Много се промениха нещата и практически няма човек, когото да не можем да лекуваме. Има социални индикации при съпътстващ рак на стомаха или белодробни усложнения например, където преживяемостта е малка

Лора Василева, Medical News