XIII-ят Национален конгрес по гастроентерология се проведе в хотел Рамада София Сити Център от 11 до 13.10.2018 г. Организатор на събитието бе Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография (БДГЕ), а официален медиен партньор – Medical News. На срещата присъстваха специалисти, специализанти и студенти от цяла България, а също и специалисти от други държави.
Проф. Лоран Пеирен-Бируле е началник на Отделението по възпалителни чревни заболявания в Университетската болница в Нанси, Франция. По време на форума той изнесе лекция на тема „Възпалителни чревни заболявания (IBD) – нови терапевтични възможности“. Проф. Бируле даде специално интервю за читателите на Medical News.
Проф. Бируле, бихте ли ни споделили мнението си за актуалните схващания за влиянието на IBD върху качеството на живот на пациентите?
Мисля, че качеството на живот при болест на Крон е добре изследвано. Съществува убеждението, че болестта на Крон е много инвалидизиращо заболяване. Но може би улцерозният колит е подценяван.
От десетилетия има много способи за оценка на качеството на живота. По мое мнение ние трябва да се фокусираме по-скоро на инвалидизацията, т.е. какво пациентите не могат да правят поради наличието на заболяването. Качеството на живота е нещо много субективно.
От една страна са пациентите с леки заболявания, които се оплакват много, от друга – тези, които имат сериозни заболявания без особено засягане качеството на живота. По-обективно би било оценяване на инвалидизацията.
Бихте ли дали някои съвети и препоръки на българските гастроентеролози за това кога и за какъв период от време да използват кортикостероидна терапия при IBD?
Аз лично почти не използвам стандартния курс с кортикостероиди. Вместо за 1 месец, ги назначавам за 1-2 седмици. Целта ми е да ускоря отпадането на симптомите. По мое мнение ако се налага терапията да се продължи след този период, то лечението има неуспех.
Сега кортикостероидите служат единствено за премахване на симптомите в много кратък период. Поради тази причина коренно съм променил подхода си при лечение с тях.
В днешно време т.нар. “treat-to-target” (целева) терапия придобива все по-широка популярност. Защо и по какъв начин трябва да се прилага този подход при IBD?
По-широката популярност е хубаво нещо, тъй като терапията е лесно приложима. Единствената бариера е лекарите и пациентите да се убедят в това. Но в практиката това не е толкова трудно.
Когато се говори за прогноза, рискови фактори, ранна намеса, нещата са много сложни, защото не можем да обясним на пациента какъв ще бъде отговорът към медикамента и нарастването на риска. За всеки пациент с IBD важи следното: назначава се лекарството и се проследява състоянието на пациента.
Единственият проблем е по какъв начин да бъде мониториран пациента, тъй като ние го виждаме само 2 пъти в годината. Невъзможно е това да се случва всеки месец. Това означава, че проследяването трябва да се случва у дома, по телефона, чрез различни програми. Има пречки, но това е единственият начин да се спре прогресията на болестта и да се промени живота на пациента.
Към момента най-добрият метод за проследяване на пациентите с IBD e изследването на фекален калпротектин през период от 2-3 месеца. В България имате богат опит в това отношение и много сходни данни с тези от другите европейски страни, благодарение на разработките на д-р Радислав Наков.
В много центрове в България 5-аминосалицилатите (5-ASA) все още се използват за лечение на бълестта на Крон. Как бихте коментирали този факт?
Никога не съм изпобзвал 5-ASA за лечение на болест на Крон, защото няма доказателства за сполучливостта. Във Франция влагаме много усилия, за да елиминираме болестта на Крон. Ще ни е необходимо голямо клинично проучване, за да го покажем. По мое мнение при леките случаи на болестта на Крон е по-добре пациентът да бъде мониториран и да се види развитието, отколкото да се започва 5-ASA.
Медикаментът е добър, но може да има много странични ефекти. При пациент с бъбречна недостатъчност, който не е имал нужда от медикамента, назначаването му би било голяма грешка. При леките случаи на болест на Крон назначавам курс с кортикостероиди и след това наблюдавам пациента. При средно тежките случаи обмислям назначаването на биологично лечение.
Какви са Вашите впечатления от българските гастроентеролози в областта на IBD?
Впечатлиението ми е много добро. Мисля, че навсякъде по света специалистите по гастроентерология и особено тези, работещи в областта на IBD, са много добри.
Техните успехи зависят и от реимбурсирането, разходите, достъпа до лекарства, но всички сме на мнение, че трябва по някакъв начин да се извършва мониториране и лечение на пациентите. Може би ако в случаите на улцерозен колит не се обмисля прогресията на заболяването, това би представлявало проблем.
Трябва по-задълбочено да разпитваме пацинтите, да не назначаваме повторни курсове с кортикостероиди и да мониторираме хората.
Кои са новите терапевтични стратегии в лечението на IBD?
Честно казано според мен нямаме нужда от нови терапевтични стратегии. Най-добрата стратегия е да проследяваме пациентите си. Сега няма нужда да се обсъждат различни видове медикаменти, оценка на риска и други. Смятам, че справянето с болестта в днешно време е много по-лесно.
Божана Димитрова, Medical News
