57-годишен мъж със затруднено ходене от 4 дни е приет в неврологично отделение. Съобщава за трудност при изкачване на стълби и нужда да се държи за парапета, поради загуба на равновесие. От три месеца изпитва скованост и мравучкане в горини и долни крайници. Не съобщава за скорошни епизоди на повишена телесна температура, инфекции и травми.
От придружаващите заболявания съобщава за добре контролирана хипертония и сезонни алергии. През последните години епизодично е изпитвал скованост и мравучкания в крайниците.
Преди 4 години съобщава за прекарана вирусна инфекция, от която има чувството, че не се е излекувал. Тогава е приет по спешност с температура, влажна кашлица и хрипове. Диагностициран е с вирусна респираторна инфекция и е изпратен у дома. По време на заболяването и месец след него, той казва, че походката му била затруднена, както в момента.
През последните 4 години той кара колело и споделя, че с изминаване на годините, всеки път, когато кара изпитва по-голямо затруднение да пази баланс по неасфалтирани пътища.
В семейната анамнеза съобщава за фамилна хипертония, инсулт прекаран от майка му и рематоиден артрит на баща му.
Физикалното изследване не показва видима патология. Пациентът е ало- и автоориантиран, с кожа без рани, синини, промяна в цвета, обриви. Без наличие на жълтеница. Нормални находки при аускултация на сърце и бял дроб. Нормални находки и от изследването на корем.
Неврологичен статус: без спазми или фасцикулации. Нормални находки при изследване на ЧМН. Моторното изследване на доказва намалена слабост в двата горни и долни крайника, с лека повишеност в ляв долен. Забавени рефлекси, но не липсват. Липсва чувствителност за вибрации до колена и лакти. Намалена сетивност по пръсти на ръце и ходила. Липсва усет за убождане от пръсти на ходила до глезени и до китки на ръце. Ромберг положителен.
Пациентът е диагностициран с хронична инфламаторна димиелизирана полиневропатия (chronic inflammatory demyelinating polyneuropathy (CIDP),. Поради хроничният характер на заболяването, често то довежда до дифузни неврологични симптоми характерни и за други заболявания като мултиплена склероза, ревматоиден артрит, ЛАС.
CIDP се характеризира с дистална периферна невропатия, която включва симптоми на моторна слабост и сензорни нарушения. Те са резултат на демиелинизация на мултиплени дистални периферни нерви билатерално и почти симетрично.
Често се бърка с Guillain-Barre синдром. При него има слабост в дихателната мускулатура, за разлика от CIDP, която не засяга тази група мускули.
Слабост и сензорна загуба се проявават и при мултиплена склероза. Пациенти с CIDP често имат пълна загуба на дистални рефлекси поради демиелинизация на периферни нерви. При мултиплена склероза пациентите имат хиперрефлекси, тъй като демиелинизацията засяга главен и гръбначен мозък.
Латералната амиотрофична склероза (ЛАС) по-бързо прогресира и е дегенаративно заболяване на двигателните неврони, за разлика от CIDP, която е демиелинизираща невропатия, която засяга сетивни и двигателни коренчета.
Ревматоидният артрит може да се прояви със симптоми на слабост и загуба на сетивност поради засягане на нервите, но не е демиелинизиращо заболяване.
За доказване на диагнозата на CIDP се извършва ЕМГ, ПКК, лумбална пункция, МР на гръбначен мозък и биопсия.
Лечението включва терапия, която е епизодична. Най-често се изплозват интравенозни кортикостероиди, орални кортикостероиди, имуноглобулини.
Пациентите изпитват релапс на симптомите след месеци или години след лечението. Те са част от процеса на демиелинизация и хроничният характер на заболяването. Тези епизоди трябва отново да бъдат лекувани. Физикална терапия се препоръчва за подобряване симптомите на слабост.