Флуоресцентна спектроскопия – неинвазивен метод за разграничаване на нормална от туморна мозъчна тъкан

Миниатюрен високочувствителен спектроскопски инструмент и компютърен софтуеър са използвани за създаването в САЩ на нов неинвазивен метод за прецизно разграничаване в реално време на нормална от туморна мозъчна тъкан, съобщи списание Photochemistry and Photobiology  (1).

Лазерната светлина, насочена върху тъканите, предизвиква флуоресценция на различни дължини в зависимост от характеристиките на молекулите. Тази стимулирана флуоресценция на молекулите може да бъде прецизно регистрирана чрез точна измервателна оптична техника.

Възможността за анализ на клетките се дължи на факта, че различните метаболитни състояния и биохимични компоненти в тъканите излъчват (флуоресцират) на различни дължини на вълната. Автоматизираното анализиране с помощта на софтуер на емисията в пространството и във времето дава информация за състоянието на молекулите и тяхната структура.

„При динамично отчитане на резултатите от индуцираната с лазер флуоресцентна спектроскопия, ние можем да отчитаме както дължината на вълната, така и времето за пребиваване на молекулите във възбудено състояние. Това ни дава информация за химическия състав на тъканта, както и за молекулярните и биохимични промени като функция на етапите на болестта“, обяснява проф. Laura Marcu, ръководител на лабораторията за биофотонични проучвания и технологично развитие Cedars-Sinai Medical Center и University of Southern California.

Екипът е изследвал тумора Glioblastoma multiforme (GBM). Той е най-злокачествения и разпространен представител на глиомните новообразувания, които представляват 60% от всички първични мозъчни тумори (2).

Пълното оперативно премахване на GBM е почти невъзможно, тъй като той агресивно прониква в съседните тъкани. Туморът е неправилно оформен, с трудни за идентифициране граници и с множество метастази. Когато изобразителната техника показва непълно хирургично премахване, средната преживяемост на пациентите е по-малка от 19 седмици.

„Въпреки че нашата хирургическа цел е да отстраним колкото се може повече от туморната тъкан, без да увредим здравия мозък, различаването на двете тъкани е изключително трудно“, казва д-р Keith L. Black, директор на неврохирургична клиника в Maxine Dunitz Neurosurgical Institute в Cedars-Sinai, САЩ.

Напредналите глиобластоми флуоресцират по-продължително от нормалната тъкан, според авторите на метода. При различните дължини на вълните обаче те имат различна продължителност на емисията. Анализирането на тъканите според интензитета и времето на флуоресценция дава високо ниво на специфичност при диагнозата.

Очакванията са, че напредъкът в развитието на технологиите ще позволи в бъдеще по време на операцията, неврохирурзите да осветят с лазер операционното поле и да различат границите на тумора с голяма точност.

„Флуоресцентната спектография може да ни даде прецизност в хирургията и да ни помогне да атакуваме раковите клетки с комбинация от нови, строго фокусирани терапии“, допълва д-р Black.

Понастоящем, спектроскопската система се състои от оптичен накрайник, приблизително с размера на химикалка, свързан чрез фиброоптичен кабел към компютър.

Светлината от азотен лазер, излъчвана от накрайника, стимулира молекулите, а предизвиканата флуоресценция се регистрира от накрайника и препраща към компютъра. Методът има бъдеще и в диагностиката на атеросклерозата.

Използвани източници:

  1. Marcu L, Javier JA, et al. Fluorescence lifetime spectroscopy of glioblastoma multiforme. Photochemistry and Photobiology 2004 Jul/Aug, 79; 7 www.medicalnewstoday.com/medicalnews.php?newsid=11535
  2. Bruce J, et al. Glioblastoma Multiforme www.emedicine.com/ med/topic2692.htm