Проф. Крум Кацаров е председател на Българското дружество по гастроентерология и Началник на Клиниката по гастроентерология на ВМА. Той беше един от участниците на тазгодишния Международен чернодробен конгрес на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL), който се проведе между 11 и 15 април в Париж.
Какви са вашите впечатления от Международния чернодробен конгрес на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL)?
Отново останах с добри впечатления от конгреса. Асоциацията ни предостави повече организационна информация, която включва по-голям мащаб от институционална работа, в която трябва да са въвлечени правителствата на съответните страни, които трябва да са отговорни за създаване на Национален хепатитен план, национално епидемиологично проучване и скринингова система. За съжаление повечето от тези неща в нашата страна не са налични и изоставаме доста спрямо други европейски страни.
Впечатлен съм и от представените данни за пангенотипно лечение на хепатит С (glecaprevir/pibrentasvir и sofosbuvir/velpatasvir, които де факто ни показват, че в бъдеще няма да има нужда от генотипизиране на тези пациенти. За първи път бяха представени и данни от реалната клинична практика, демонстриращи отлична ефективност и безопасност на пангенотипната терапия.
Един от фокусите на ЕASL 2018 бяха именно пангенотипните режими за лечение на хепатит С.
Да, тези режими наистина са впечатляващи и де факто изключват нуждата от генотипизиране. Независимо от генотипа на хепатит С, можем да даваме един и същи режим на нашите пациенти.
Вече лечението за хепатит С е достатъчно ефективно и тези пациенти рядко достигат до чернодробна трансплантация. Кои други заболявания, които също водят до развитие на цироза, ще излезат на преден план в листа за трансплантации?
Предполага се, че когато се излекува една етиологична причина-в случая хепатит С, все по-малко пациенти ще достигат до цироза и то до стадиите, в които тя е показана за трансплантация. Остават други заболявания като алкохолен хепатит и стеатохепатит, върху които трябва да насочим вниманието си.
Какъв трябва да е подхода на лечение при пациенти с HCV и хронична бъбречна недостатъчност (ХБН)?
Има набор от медикаменти, които могат да се използват и при пациенти с ХБН, така че това не е пречка за лечение. Комбинацията омбитасвир/паритапревир/ритонавир, заедно с дазабувир е изключително подходяща при тези пациенти.
Оправдано ли е прекратяването на нуклеозидните аналози преди негативизирането на повърхностния антиген при HBV?
Проблемите при хепатит Б са доста по-сериозни, защото ние не сме сигурни кога да спрем терапията и дали е необходимо спирането й. Опитът сочи, че когато дори пациента е Hbs негативен, в един голям процент, вирусът се завръща.
Имаме пациенти, на които е трансплантиран черен дроб от други, които са Hbs негативни, но аnti Hb core позитивни-тоест има спонтанно изчистване на вируса. При тези пациенти е ясно, че когато ги поставим на имуносупресивна терапия, вирусът на реципиента се активира, независмо, че е бил само anti Hb core-позитивен. Тези пациенти са на терапия с нуклеозидни аналози, независимо, че Hbs антигена на донора е бил отрицателен. Въпросът подлежи на дискусия и решението се взима отделно за всеки пациент.
Лора Василева, Medical News
