На 28.06.2018 г. в Аулата на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ се проведе първа работна среща на тема “Предиктивна стойност на антинуклеарните антитела. Контакти и проблеми между пациентите с ревматологични заболявания и Лаборатория по клинична имунология”.
Организатори на събитието са Лаборатория по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ (ЛКИ) и Организация на пациентите с ревматологични заболявания (ОПРЗБ). Участват още – Българска асоциация по Клинична имунология, Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит, Българско сдружение на болните от болест на Бехтерев, Клиника по ревматология УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, УМБАЛ „Св.Анна“ , Ревматологично отделение – Софиямед, IVD България.
Лектори на работната среща бяха: проф. Доброслав Кюркчиев, Боряна Ботева, д-р Екатерина Красимирова, д-р Б. Пенев, д-р Екатерина Иванова- Тодорова и други.
Д-р Екатерина Иванова-Тодорова даде специално интервю за Medical News, основен медиен партньор на събитието.
Д-р Иванова-Тодорова, изнесохте много интересна лекция на тема предиктивна АНА и начин на живот. Бихте ли ни разказали най-важното от нея?
Екипът на лаборатория по Клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ бихме искали да акцентуираме върху профилактиката и начина на живот при лица с висок титър на антинуклеарни антитела (АНА), които на този етап от живота си нямат поставена диагноза автоимунно заболяване, но имат роднини с определени системни автоимунни заболявания като системен лупус еритематозус, системна склероза, синдром на Сьогрен.
Това, което бихме искали да кажем на тези хора, които все още не бихме могли да наречем пациенти, се свежда до препоръки, свързани с техния начин на живот. Първо, в повечето случаи, това са жени и те категорично трябва да избягват оралните контрацептиви, тъй като те водят до активация на В-клетките и до секреция на автоантитела, както и на нормални антитела. В случая, поради наличието на генетична предиспозиция, това би могло да отключи възникването на автоимунно заболяване.
Другото, което също е изключително важно, е такъв тип хора да спазват определен хранителен режим. Той не трябва да е задължителен, но се препоръчва да избягват изкуствени храни, добавки, консерванти, храни, водещи до увеличаване на хистамина в гастроинтестиналния тракт, защото това води също до възможност за отключване на автоимунно състояние.
Третото, което трябва да правят тези лица, е да не се ваксинират или да избягват ваксините. Тук целта, не са тези от стандартния имунизационен календар, а по-скоро такива, които се правят по избор, например противогрипните ваксини. Идеята е да отдалечим максимално времето, в което евентуално да възникне автоимунното заболяване.
Важно е, че хора, които имат високи АНА или такива, които са над титър 1:160, не трябва да използват имуномодулатори или лекарства, в чиито заглавие има „имуно“, защото всъщност целта тук не е да укрепим имунната система. Този тип хора имат нормална или дори леко свръхактивирана имунна система.
Ще дам пример с един класически представител на имуностимулаторите, който се дава при деца и възрастни при вирусна инфекция – изопринозин, той активира именно В-лимфоцитите и секрецията не на ИгМ антителата, които са важни за първичния имунен отговор, а на ИгГ антителата, част от които са всъщност АНА.
Каква е ролята на АНА при ревматоиден артрит?
Ролята на антинуклеарните антитела при ревматоиден артрит не е от първостепенно значение. Пациенти с ревматоиден артрит имат и АНА, но там водещи са други антитела, като например: анти-цитрулинирани антитела, означавани като ACPA и т.н.
При кои други заболявания може да се изследва АНА?
Антинуклеарните антитела са патогномонични за системните автоимунни заболявания. Но на практика се срещат и при много пациенти с възпалителни заболявания, включително една тежка инфекция.
Пациенти с различни злокачествени заболявания, също могат да имат АНА, но там те са по-скоро резултат на възпалителната реакция и разрушаване на тъкан.
Наскоро беше издаден първият у нас Атлас за АНА, под ваша редакция. Ще ни разкажете ли повече за него?
Да, наистина, една инициатива на екипа на лаборатория по Клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Това е изключително важна стъпка, която се направи в България и това е така, защото от 3-4 години се наблюдава една тенденция в световната имунология за т.нар. предиктивна АНА по отношение на образите, т.е. когато ние виждаме АНА, определяме нейния титър. Защо е титър? Защото така могат да се регистрират повече от 200 различни АНА. Те могат да се диагностицират само чрез този метод на индиректна имунофлуоресценция даващ като резултат стойност на АНА в титър.
Този АНА титър не е един, той е съставен от над 29 различни специфични образа и съответно, когато ние дадем определен като резултат образ, можем да насочим колегите от различните специалности какви впоследствие тестове да пуснат, които да са важни и да изяснят или до някаква степен да помогнат за поставяне диагнозата на пациентите и определя на конкретни АНА като например антитела срещу dsDNA, Scl-70, Ro60, La и други.
Румена Савова, Medical News
