Кръстните връзки са най-важните пасивни стабилизатори на колянната става и предната кръстна връзка (ПКВ) е особено важен фактор в ставната стабилност. Кръстните връзки, получили името си поради факта, че се кръстосват диагонално, свързват бедрената кост с големият пищял, като следват движенията на коляното. Те осигуряват ставната стабилност и допринасят за вътрешното и структурно сходство на колянната става.
ПКВ предотвратява предно поддаване на колянната става, т.е. плъзгане или придвижване на долната част на крайника напред, спрямо горната част на крайника и ЗКВ осигурява противоположната защита и предотвратява задно поддаване на долната част, спрямо горната част на крайника.
Фактът, че тези две връзки са директно свързани за две кости и че нямат други обграждащи ги протекции, изпълняващи функцията на ставни стабилизатори, означава че когато в ситуация на физическа или спортна активност, където силата се прехвърля върху коляното и когато тази сила стане твърде голяма за връзките да я преодолеят или те не разполагат с нужното време за отговор на тази сила, колянната става се пренатоварва и едната, или двете кръстни връзки се разкъсват, като по-често засегната е предната.
Фактът, че времето за възстановяване до пълна активност е с продължителност от 6 месеца, след разкъсване/скъсване на предна кръстна връзка, говори сам по себе си за сложността и обхвата на травмата.
Някой от факторите, които увеличават риска от травма на ПКВ са: еднолатерален или двулатерален силов дисбаланс между предна и задна група мускули на бедрото, т.е. четириглавият мускул е доста по-силен от задната група; мускули, които са морфологично големи, но нямат правилната функционалност и тяхната роля на стабилизатори на коляното не се извършва на време по правилния начин; биомеханично неправилно изпълнение на движенията, като приземяване след отскок, смяна на посоката, бързи, неочаквани стъпки напред или настрани и др.
Когато ситуация, посочена от горните е на лице, коляното може да поддаде медиално, т.е. валгусов колянен колапс се получава когато коляното, бедрото и глезенът не са в една линия и при извършване на голяма сила , която засяга тялото по време на изпълнението на тези движения, рискът от контузия се покачва драстично.
Полът също се разглежда като рисков фактор, жените имат по-голям Q ъгъл ( по-широк таз, като компенсаторен механизъм за процеса на раждане) и техните мускули имат по-малка възможност да генерират сила, което води до рискът от травма на ПКВ да се покачи от 2-8 пъти.
Предпазване: ПКВ травмите са все още често срещани, особено при атлети и начинът за тяхното предотвратяване е да се намалят възможните рискови фактори, които могат да са индивидуални за всеки атлет.
Правилната диагностика и забелязването на рисковите фактори на време са много ефективни за справянето с намаляване риска от травма на ПКВ. Също е много важно да се образоват треньорите и атлетите, за да могат те сами да разпознават рисковите фактори и да работят върху намаляването и отстраняването им.
