На 28.06.2018 г. в Аулата на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ се проведе първа работна среща на тема „Предиктивна стойност на антинуклеарните антитела. Контакти и проблеми между пациентите с ревматологични заболявания и лаборатория по Клинична имунология”.
Организатори на събитието са Лаборатория по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ (ЛКИ) и Организация на пациентите с ревматологични заболявания (ОПРЗБ). Участваха още – Българска асоциация по клинична имунология, Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит, Българско сдружение на болните от болест на Бехтерев, Клиника по ревматология УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, УМБАЛ „Св.Анна“ , Ревматологично отделение – Софиямед, IVD България.
Лектори на работната среща бяха: проф. Доброслав Кюркчиев, Боряна Ботева, д-р Екатерина Красимирова, д-р Б.Пенев, д-р Екатерина Иванова- Тодорова и други.
Проф. Доброслав Кюркчиев, началник на Лаборатория по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ , даде специално интервю за Medical News.
Проф. Кюркчиев, каква точно е предиктивната стойност на антинуклеарните антитела (АНА) при пациенти с ревматологични заболявания?
Има десетина проучвания по света, цифрите се колебаят, но като цяло се смята, че по-голямата част от тези пациенти ще развият ревматологично заболяване. Антителата предхождат с няколко години първите клинични синдроми, т.е. за различните антинуклеарни антитела, съответно годините не са еднакви, но средно 2-3 години човек може да има антитела, преди появата на първите клинични синдроми.
Кога лекарите трябва да прибягват до изследването им?
Когато съответното лице, се отнася към групата на така наречените – автоимунно предразположени индивиди, т.е. има генетичен бекграунд с автоимунни заболявания, има някакви неспецифични оплаквания като интермитентни ставни болки, субфебрилна температура или е жена в репродуктивна възраст, когато нивата на естрогените са високи, тогава има логика да се изследва за АНА.
Каква е възможността за положително-негативни резултати?
Възможността за положително-негативни резултати не е много голяма, защото методът, който ние използваме е най-добрият. Ако човек има АНА, те би трябвало да бъдат регистрирани, освен ако не се случи нещо извънредно.
Но като цяло, начинът, по който работим, реактивите и микроскопите, които използваме, и фактът, че трима души гледат всеки препарат, за да се избегне субективния момент, гарантират успех.
Какви други имунологични изследвания е хубаво да се назначат на пациентите с рематологични заболявания?
Много изследвания би следвало да бъдат направени. Първо – всички подразделения на АНА. Второ – ако има съответните стигми, трябва да се извършат изследвания за автоимунен миозит, за системна склероза, за ревматоиден артрит. Всичко това са равматологични заболявания, като всяко едно от тях е свързано със съответни антитела.
Така ние изследваме огромна палитра от антитела при хора с ревматологични заболявания, но ревматологът е този, който ни насочва към какво заболяване е подозрението.
Имате дискусионен панел с пациентите, какви са техните най-чести притеснения и проблеми?
Първо – понякога неадекватното отношение на лекарите спрямо пациентите, което съществува като проблем.
Второ – пациентите много често търсят отговори, които не могат да им бъдат дадени, чисто технически, по начина и за времето, което те целят.
Румена Савова, Medical News
