Болката в ставите и мускулите е често и мъчително състояние, което често бива подценявано. Смята се, че от заболяване на опорно-двигателния апарат страдат около 30% от населението на земното кълбо. С напредване на възрастта- от 40 години нататък от ставна болка се оплакват 50% от хората , а след 70 години този дял достига 90%.
Медицината познава над 100 ставни заболявания като за голяма част от тях са характерни общи симптоми, обединени в т. нар. „ставен синдром”. Той се проявява, освен с болка, под формата на възпаление, с подуване е зачервяване на ставата, деформация и ограничение на движенията. При цялото многообразие от причини, предизвикващо поражение на ставите, болшинството от случаите условно може да се подразделят на две групи – възпалителни и дегенеративно-дистрофични заболявания.
Едно от най-честите възпалителни ставни заболявания е остеоартритът. Той представлява дегенеративно заболяване, при което се нарушава целостта на ставната повърхност и образуването на хрущял. Засягат предимно големи стави като коленните, тазобредрените и тези на гръбначия стълб. Заболяването се влошава при наддаване на тегло и често започва с болка и сутрешна скованост. По-късно оплакванията се разрастват до ограничаване на движенията.
Възпалението на опорно двигателния апарат може да обхване не само ставните повърхности, но и бурсите- това са структури, подобни на пълни с течност торбички, които улесняват движенията в ставите и намаляват тяхното триене. Когато се възпалят, те променят формата си и предизвикват болезненост при движение в съответната става. По-късно се наблюдава деформация и увреждане на околната мускулатура. Най-често се засяга рамото, лакътя, коляното, хълбока и седалището.
Ставната болка може да се предизвика и от разстройство на метаболитните процеси в организма. Класически пример е подаграта- състояние, дължащо се на нарушение в преработването на вещества, наречени пурини, чийто продукт- пикочната киселина, не може да бъде елиминирана от организма и се отлага в тъканите около ставите, предизвиквайки силна болка. Т. нар. Подагрозна криза се проявява с внезапна болка и зачервяване на засегнатата става- най-често на палеца на ходилото, която отминава след няколко часа до няколко дни при тежките случаи. Следва затихване на оплакванията и повторна криза.
Типично автоимунно заболяване е ревматоидният артрит. Неговото протичане варира от няколко седмици до месеци, а симптомите му често са нехарактерни. Характеризира се с отпадналост, покачване на телесната температура, безапетитие, напрегнатост и, разбира се ставен синдром. Доагнозата се поставя след редица образни и лабораторни изследвания и често е трудна. Опасното при ревматоидния артрит е, че обхваща не само опорно-двигателния апарат, но и вътрешните органи, по-специално сърцето, белия дроб и бъбреците.
Въпреки огромното разнообразие от причини за поява на ставната болка, най-често лечението започва с медикаменти, наречени нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства (НСПВС).
За лечението на редица ставно-мускулни заболявания на пазара вече се предлага лекарството Етриксенал на Валмарк. Активната съставка на Етриксенал е напроксен (naproxen) 250 mg, едно от най-предпочитаните и използвани в света, с добър профил на безопасност.
Използва се за краткосрочно облекчаване на остра, лека до умерена болка в мускулите, ставите и сухожилията. Етриксенал ефективно повлиява болката, има продължителен ефект, дори и през нощта. Допринася за качеството на съня без да повлиява бодростта през деня. Има щадящо действие върху стомашната лигавица и не води до усложнения от страна на сърцето, за разлика от редица други медикаменти от същия клас.
Д-р Ана-Мария Младенова, Medical News
