Общо за страната се падат по 42-ма лекари на всеки 10 000 българи, сочи статистиката на НСИ към края на 2017 г.
Осигуреността с лекари в края на 2017 г. общо за страната е 42.7 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина – 11.9 на 10 000 души от населението.
Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.4 до 59.7 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (59.7 на 10 000 души от населението), Пловдив (51.4), София (столица) (51.0), Варна (49.8) и Стара Загора (43.4). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (26.4 на 10 000 души от населението), Добрич (27.2) и Перник (27.3)
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.4 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.9 на 10 000 души), Видин (8.6), Монтана (8.2), Добрич (7.6) и Ловеч (7.5). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (4.0 на 10 000 души от населението), Разград (4.7) и Търговище (4.9).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 11.9 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (18.4 на 10 000 души), София (столица) (16.8), Перник (13.6) и Варна (13.5). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите Търговище (6.0), Силистра (7.0), Сливен и Разград (по 7.1 на 10 000 души от населението).
В края на 2017 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 30 078 лекари. Лекарите по дентална медицина са 8 355, като 7 456 от тях работят в практики, които имат сключен договор с НЗОК.
Практикуващи лекари по пол и възраст
Лечебни заведения и леглови фонд
Към 31.12.2017 г. в страната функционират 346 заведения за болнична помощ с 52 744 легла, от които 322 болници с 50 519 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 2 043 с 1 263 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 144 с 2 179 легла.
Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани.
– за активно лечение – 77 с 4 492 легла;
Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар (бивши диспансери), които при регистрацията си като основна дейност са посочили „болнична“. В края на 2017 г. те са:
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2017 г. е 748.1 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (970.7 на 100 000 души от населението), Смолян (955.4) и Плевен (900.5), а най-ниски са в областите Ямбол (361.1) и Видин (385.4).
Към 31.12.2017 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 043 с 1 263 легла за краткосрочно наблюдение и престой и в сравнение с 2016 г. нараства както броят, така и легловият фонд на тези заведения – съответно с 0.7 и 8.6%. Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2017 г. тези заведения са 144 с 2 179 легла, като най-голям е броят на хосписите – 47 с 1 143 легла.
