Между 2 и 4 юни в Копенхаген, Дания се проведе най-големия европейски конгрес по анестезиология и реанимация – Euroanaesthesia 2018. Д-р Атанас Сабахов беше един от участниците на форума. Той е български анестезиолог, работещ във Франция, който даде специално интервю за читателите на Medical News.
Кои бяха основните акценти и актуалните теми от Euroanaesthesia 2018?
В тазгодишното издание на конгреса, акценти се поставиха върху интраоперативния мониторинг и безопасността по време на анестезия. Доста застъпена беше и анестезията и интензивното лечение при бариатричната хирургия.
Знаем, че затлъстяването е основен проблем на съвременното общество. На щандовете на фирмите – участници бяха показани високотехнологични анестезиологични апарати с вече вградени модули за компютър – контролирана венозна и инхалационна анестезия. Апаратите разполагат и с най-висок клас монитори за измерване на дълбочината на анестезията и мозъчната перфузия.
Особено внимание се обърна и на инвазивния периоперативен мониторинг с модули, които покавазват много детайлно хемодинамиката на пациента.
Бихте ли ни разказали за разработката, с която участвате на Конгреса?
С колеги от болницата, в която работя представихме ретроспективно проучване, което касае белодрбните трансплатации и ролята на средното артериално налягане в белодробната артерия и 28 дневната постоперативна смъртност.
Какво беше българското участие на Euroanaesthesia 2018 и къде е българската анестезиология на Европейската карта?
Лекции, представени от български специалисти нямаше. Имаше клиничен случай на колеги от УМБАЛ „Царица Йоанна“ – екипът на доц. Мая Белитова.
Направи ми голямо впечатление пълната липса на български представители в ръководството и организацията на конгреса и Европейското дружество по анестезиология. За сметка на това, доста активни бяхa колегите от Сърбия, Румъния, Русия, Украйна и Турция.
От години работите във Франция като анестезиолог, а имате и значителен опит и в българската здравна система. Бихте ли направили една съпоставка?
Здравната система във Франция наистина работи и е ориентирана към лечението на пациента на първо място. Работя в изцяло държавна болница, в която пациентът не заплаща за лечението си – то се поема от общественото и допълнителното здравно осигуряване.
Пациентът обаче няма право да избира лекар или екип. Има естествено листа на чакащите. Гръбнакът на тези структури са специализантите, които работят наистина много.
Когато пациентът има конкретни изисквания, те се заплащат от него допълнително в болници, в които има опции за допълнително финансиране. Персоналът в тези болници ежемесечно се оценява от администрацията на болницата. Има и изцяло частни болници, в които пациентът заплаща по-голяма стойност за своето лечение.
Какво ви мотивира да работите в чужбина и бихте ли се върнали някога у нас?
Високият професионализъм и доброто заплащане бих поставил на първо място. Това е медицина, поставила на първо място адекватното лечение на пациента от висококвалифициран персонал. В България има още доста да се работи, тъй като не мисля, че заложения модел на здравеопазване дава резултати.
Това е един модел, който на практика не съществува никъде другаде. Липсата на адекватно заплащане вече прогони огромен брой обучени или новозавършили кадри. Видяхме в Румъния и Чехия, че осезаемото увеличение на заплащането даде резултати и доста колеги се завърнаха.
Може би има раздвижване и при нас, но темповете не са достатъчни и на този етап не виждам причина да се връщам в България. Нашият народ заслужава адекватно здравеопазване, но не съм убеден, че в момента го получава.
Д-р Радислав Наков, Medical News
