- Герджикова1, Й. Генов1, Р. Митова1, T. Комитова1, К. Павлов1, Б. Владимиров1, П. Гецов2, И. Терзиев3, М. Колева4, Д. Сотиров5
1 Клиника по Гастроентерология, 2 Клиника по образна диагностика, 3 Отделение по патология, 4 Отделение по медицинска онкология, 5 Клиника по хирургия; Университетска болница „Царица Иоанна – ИСУЛ”, Медицински университет – София
Въведение: HCC е сериозно усложнение на HBV/HCV-индуцираната чернодробна цироза. Еволюцията на лечението му удължава преживяемостта, която обаче може да се асоциира с повишен риск от конкурентни екстрахепатални неоплазии.
От друга страна, генетичната предиспозиция и нарушеният противотуморен имунитет улесняват хепатоцелуларната канцерогенеза при предшестващ друг първичен тумор, а хроничната инфекция с НСV или НВV е възможно да допринася и за екстрахепатална канцерогенеза.
Цел на проучването е да се изследва наличието, честотата и епидемиологичната зависимост на екстрахепаталните първични тумори сред пациенти с HCV /HBV-асоцииран HCC, както и влиянието на екстрахепаталната неоплазия върху преживяемостта, осъществяването на вирусна ерадикация и риска от рецидив на НСС след лечението му.
Пациенти и методи: За период от 4 години (2014-2017 г.) в Клиниката по Гастроентерология са новодиагностицирани 194 пациенти с НСС. Диагнозата е поставена чрез контрастно-усилено изобразяване и хистологично изследване.
Туморното заболяване е стадирано по BCLC, а тежестта на дифузното чернодробно заболяване – по Child-Pugh и MELD. При всички е осъществена епидемиологична онкологична анкета и проспективно проследяване. НСС е лекуван чрез резекция, локална аблация, химиоемболизация, таргетна терапия с TKI. При пациентите с НСV е проведено лечение с DAA след радикално лечение на НСС. Пациентите с НВV приемат NA.
Резултати: Екстрахепатални тумори се установяват при 7 пациенти (3.6%), с локализация: тонзила, ректум, бъбрек, овариум, маточна шийка, простата – 2 пациенти.
При всички пациенти екстрахепаталният тумор предшества развитието на НСС и е бил подложен на лечение. При 5 случая (2.6%) предшества нелекувана НСV-инфекция, а при 2 пациенти (1%) – НВV-инфекция, лекувана с NA. При всички коморбидни пациенти хроничното чернодробно заболяване е прогресирало до цироза – Child-Pugh: A-B, MELD: 9-20. За периода на проследяване 2 пациенти са починали поради прогресия на екстрахепаталната неоплазия.
При останалите 5 регулярното проследяване показва липса на рецидив на чернодробния тумор. При всички лекувани с DAA за НСV е постигнат траен вирусологичен отговор, а лекуваните с NA за НВV са авиремични.
Изводи: Конкурентен първичен тумор се открива при 3.6% от пациентите с HCC и предшества развитието на HCC. Настоящoто проучване открива предоминантна НСV инфекция и ко-екзистираща цироза при ЕХН.
Екстрахепаталната неоплазия влошава общата, но не повлиява свързаната с HCC преживяемост. ЕХН не снижава ефективността на антивирусното лечение и не повишава риска от рецидив на НСС.
Успешното лечение на ЕХН при пациенти с НСС е осъществимо при добра медицинска колаборация и би понижило неасоциирания с хепатопатия и НСС леталитет.
