През 2015г. Групата за изледване и оценка на псориазис и псориатичен артрит (the Group for Research and Assessment of Psoriasis and Psoriatic Arthritis), както и Европейската лига за борба с ревматизма EULAR (European League Against Rheumatism) представиха обновените препоръки за клинично поведение при пациенти с псориатичен артрит. Необходимостта от промени в начина на лечение на заболяването бе продиктувана от новите схващания за връзката на псориатичния артрит с други болести, както и разнообразието от нови лекарства.
GRAPPA е организация, занимаваща се с проблемите както на болните с псориатичен артрит, така и на тези с псориазис и се концентрира на мускулно-скелетните и дерматологичните изяви на двете болести, по-специално на кожните и нокътните промени. Същевременно EULAR са фокусирани предимно върху мускулноскелетния псориатичен артрит, по-специално върху пациентите с тежки кожни лезии, но не и с нокътни промени.
С цел описване на терапевтичното поведение при възможно най-много варианти на болестта, и двете организации се спират на особеностите на лечението при болни с различни симптоми.
GRAPPA представи подробни данни с шест различни алгоритми на поведение според преобладаващата изява на псориатичния артрит, което позволява на лекарите да подберат лечението съобразно активността и тежестта на заболяването. За сравнение EULAR изготви единен алгоритъм, фокусиран върхи периферния артрит с различни пътища на поведение при ентезит или засягане на аксиалния скелет.
Както стана ясно по-рано, и двете организации обръщат специално внимание на заболяванията, протичащи успоредно с псориатичия артрит като използват различни източници на информация по въпроса.
GRAPPA изготвя препоръки, основани на подробен преглед на медицинската литература и се спира на извънставните симптоми на псориатичния артрит, както и на често срещаните сърдечно-съдови заболявания, метаболитен синдром, депресия и рак на кожата. EULAR също извежда напред придружаващите заболявания при преценка на терапията на псориатичния артрит, но не дава специфични препоръки.
И двете организации включват в своите препоръки представители от пациентите за по-добро онагледяване на техните нужди и за представяне на тяхната субективна оценка на лечението. Това е от голямо значение, защото именно личните преживявания на пациента са в основата на на неговата мотивация да продължи терапията.
Препоръките и на двете организации са изготвени въз основа на резултатите от актуални клинични проучвания и доклади, представени на конференции. В много изследвания, в посочената информация липсват данни конкретно за псориатичния артрит и затова и двете групи включват в свтоите препоръки данни от проследяващи изседвания. Най-ярък пример е псориатичният артрит, засягащ ставите на гръбначния стълб, за който липсват подробни данни и се взаимстват такива от изследвания за други заболявания като спондилоартрит.
Същевременно няма подробна информация за широката употреба на медикамента метотрексат и неговия ефект при псориатичен артрит. В препоръките на GRAPPA метотрексатът е включен като потенциален представител на модифициращите болестта антиревматични лекарства (disease-modifying antirheumatic drugs – DMARDs), заедно със сулфасалазина и лефлонумида, но поради неодтатъчната информация, не е определено кой от тях е лекарство на първи избор. За сравнение, в препоръките на EULAR метотрексатът е ясно посочен нато медикамент от първа линия.
По отношение на бъдещото развитие на препоръките при псориатичен артрит и двете организации са единодушни, че предстоят големи предизвикателства. Те наблягат на необходимостта от съвместни усилия от страна на ревматолози, дерматолози и пациенти за изработване на индивидуализирана терапия с избягване на странични ефекти.
