Д-р Симеон Георгиев е специализант по урология в УМБЛАСМ Н.И.Пирогов и е специален гост на Medicalnews, по случай месецът на урологията.
Кои са най-честите заболявания, с които се срещат уролозите?
Урологията е една специфична, в днешно време високо технологична както хирургична, така и клинична специалност. Специалността обхваща голям брой заболявания, които се срещат и при двата пола.
Основният проблем, който кара пациентите да потърсят помощта на специалист е бъбречно-каменната болест във всичките и разновидности – от бъбречна колика, до сериозна калкулоза с различна локализация, водеща до запушване на бъбрека или долните пикочни пътища, налагаща хирургична интервенция.
Често срещан е и проблемът със затрудненото (дизурия) и често нощно уриниране (никтурия) при мъже над 45/50 годишна възраст, причинен от различни проблеми с простата.
Като цяло има тенденция за повишаване честотата на раковите образувания, за съжаление бъбречният, мехурният и простатният карцином не са изключение.
Наред с патологията на горните и долните пикочни пътища, урологът е търсен и от пациенти с възпалителни, травматични или вродени проблеми с мъжката полова система – пенис, скротум, тестиси.
Решихте да специализирате урология? И защо решихте да продължите кариерата си в България?
Ще ви излъжа, ако ви кажа, че още в самото началото на обучението си по медицина урологията е била моя цел. Избрах я след теоретичния цикъл в университета и след почти половин година доброволстване в клиниката по урология към УМБЛАСМ Н.И.Пирогов.
Като цяло урологията набира популярност сред младите колеги, тъй като е мултидисциплинарна специалност, вкючваща както клинична, така и хирургична насоченост. Новостите и тенденциите са за въвеждане на все повече миниинвазивни процедури, лапароскопията и ендоурологията са вече златен стандарт при лечение на по-голяма част от патологията на отделителнатата система.
Разбира се не на последно място трансплантациите и различните видове реконструктивни техники при травми, вродени заболявания, изграждане на нов пикочен мехур, при карциномноболни пациенти, бяха последните тежести, които наклониха везната в полза на урологията.
Лесното решение за младият медик е да избере терминал 2 и еднопосочен полет до дестинация, където лекарската професия не е с възнаграждение съпоставимо със заплата на касиер в ЛИДЛ или сервитьор в сладкарница Неделя и където труда на лекаря се цени и уважава от пациентът.
Избрах България поради няколко фактора. Първо, обучението и полето за извява, което получавам от своя научен ръководител, второ – потокът пациенти и патология, с които се сблъсквам и трето от патриотична гледна точка – искам да съм тук и освен моята сбъдната мечта да съм лекар да сбъдна и мечтата на пациента да е здрав и излекуван.
Мечта, за която разбира се, се налага да правиш компромиси най – често със ниско заплащане и лишаване от собствено време за социален живот.
Какви са ежедневните дейности и задължения на един млад лекар в Клиника по урология?
Наред с преглеждането на пациенти, ежедневните хирургични, и ендоскопски манипулации, неразделна част от ежедневието на младия медик е и обработване на документалнта част на болните, която на моменти е доста изтощителна и обременяваща дейност, защото при най- малката грешка рискуваш здравната каса да не покрие разходите по лечение. Разбира се, когато се приберем залягаме над книгите, за да сме винаги в крак с тенденциите и новостите.
Предстои Национален конгрес по урология. Какво да очакваме на него?
Както всяка година основните теми ще бъдат минимално-инвазивните хирургични методи за лечение на заболяванията на простатата, бъбрека и уретера, както и лечение на симптоми на долните пикочни пътища, включително доброкачествената простатна хиперплазия и други.
Акцент ще са и новостите в урологиятя, които успешно навлизат и се прилагат у нас – робот-асистирана и лапароскопска хирургия
Миналата седмица бяхте организатор на няколко работилници за студенти и млади лекари по време на Международния конгрес по медицински науки Бихте ли разказали повече за това?
Заедно с цялата научна програма бяха организирани над 42 практически работилници, които дадоха възможност на младите медици да се докоснат до практически и ценни умения за бъдещите медици, които те нямат възможност да получат по време обучението си по медицина.
Лично аз бях координатор на няколко практически работилници на тема хирургични шиене, връзване и чревни анастомози, в рамките на 90 минути , всеки един участник усвои и приложи основните техники за шиене и връзване, необходими на всеки бъдещ лекар.
Лора Василева Medicalnews
