Т. Тодоров¹, Г. Желев¹, Е. Костадинов¹, С. Иванов¹, Б. Коруков¹, Я. Валериева², Б. Владимиров²

1 – Клиника по хирургия, КЦГЕ, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”.

2 – Клиника по гастроентерология, КЦГЕ, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”.

Въведение: Гастроинтестиналните стромални тумори (ГИСТ) са най-честите мезенхимни тумори на гастро интестиналната система, но съставлявят по-малко от 1% от всички тумори на храносмилателния тракт и около 5% от всички саркоми.

Тези тумори водят началото си от ранни форми на специализирани клетки, намиращи се в стената на ГИТ, наречени клетки на Кахал. Характеризират се с различна клинична симптоматика, локализация, хистология и прогноза.

Гастроинтестиналните стромални тумори могат да възникнат във всяка точка от ГИТ, но най-често  се локализират в стомаха (60%), обикновено във фундуса, в 30 % се среща в йеюнума и илеума, 5% в дуоденума, 4% в колона и ректума и рядко в хранопровода и апендикса. Още по-рядко може да възникват в оментума и перитониума.

Клинично туморите се изявяват с неспецифични симптоми като гадене, диспепсия, анорексия, загуба на тегло, умора, болки в корема. Лечението включва локална резекция в защитени граници, а все по-голямо значение се отдава и на молекулярните таргетни терапии. ГИСТ рядко метастазират към лимфните възли и поради тази причина лимфната дисекция не е необходима.

Предствяне на случая: Мъж на 77 години с клинична картина на кървене от горен ГИТ, изразяваща се с рецидивираща хематемеза от 1 година и 4 месеца. На извършената ФГС – интрамурален „полип”.

Ендолуменна ехография – интрамурална, овална формация, добре ограничена, с наличие на микрокистични зони изхождащи от втори мускулен слой. Извъши се лапароскопска локална ексцизия. Траен хистологичен резултат – вретеновидноклетъчен вариант на ГИСТ.

Имунохистохимия – клетките експресират CD 117 и CD 34 и не експресират хромогранин, синаптофизин и S 100 протеин. Пациентът проведе постоперативна таргетна терапия. 3 годишно проследяване – свободен от заболяване.

Заключение: С напредването на диагностичните възможности, ГИСТ са все по-често срещана диагноза. Тъй като биологията на тези тумори позволява отстраняването им за сметка на неголеми резекции или локални ексцизии на засегнатия орган, лапароскопската хирургия става основен хирургичен метод за лечение на тези неоплазми.

В нашият случай пациентът е проследен и свободен от заболяване в рамките на 3 години.

Научното съобщение е предтавено по време на IV Национален конгрес за млади гастроентеролози; 23-24.03.2018, София