„Смъртността от сърдечна недостатъчност е част от глобален проблем, който имаме и в нашата страна”, каза проф. Арман Постаджиян, в хода на своята лекция на тема  „Поведение при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност и ХОББ” .

Проф. Постаджиян обобщи епидемиологичните данни, които показват стабилно нарастване на новите случаи и на фаталните инциденти през последните години. 

Неврохормоналната хипотеза за СН, възникваща през деведесетте години на миналия век, все още се счита за актуална, а медикаментите, водещи до модулация  този патогенетичен механизъм, са основна терапия на сърдечната недостатъчност.

„Опциите за терапия са много и имаме голям избор при пациентите с потисната фракция на изтласткане, но ако се загледаме ще установим, че в повечето случаи става въпрос за пациенти с т. нар. „междинна форма“ и такива със запазена фракция на изтласкване.”,  обясни той и допълни:

„Ако погледнем фактора „смъртност“ в дългосрочен план ще видим, че тя не е пренебрежима дори при тези болни.”

Според актуалните препоръки такива пациенти се лекуват с диуретици с цел намаляване на конгестията, но по-нататъчните опции са ограничени, каза още проф. Постаджиян.

„Ако погледем класическия пациент със СН и запазена фракция на изтласкване, който е с множество съпътстващи заболявания, то би било наивно да търсим обща патогенеза”, каза специалистът.

„Все пак, ако погледнем състояния като затлъстяване, захарен диабет, хронична обструктива белодробнаболест, ще установим, че при тях се наблюдава както възпаление, така и оксидативен стрес, които са на ниво ендотел и фибробласти.”

И двата пътя на възстановяване- механизмите на освобождаване на азотен оксид и на натриуретичен пептид, са потиснати, което води до нарушена функция на кардиомиоцита и развитие на хипертрофия и фибрроза.

„ХОББ стои на преден план като проблем при пациенти със СН и запазена фракция на изтласкване, като по литературни данни обхваща 30% от популацията със сърдечното заболяване. ”, заяви проф. Постаджиян.

Той подчерта, че основен показател за диагностика на ХОББ е форсираният експираторен обем за една секунда, но че към спирометрия се прибягва само при пациенти, чийто сърдечен статус позволява нейното извършване. При спирометрия ХОББ диктува обструктивен тип респираторен дефект, при сърдечната недостатъчност той е рестриктивен, а при съчетаването на двете заболявания преобладава смесен тип.

„Това означава, че спирометричните показатели са обратими и се наблюдава подобрение при овладяване на сърдечната недостатъчност”, каза той и допълни:

„Трябва да подчертаем, че причина за смъртност при 38% от пациентите с ХОББ е именно сърдечно заболяване, а белодробните болести заемат един дял от 32-33%.”

По отношение на терапията проф. Постаджиян заяви:

„Счита се, че при пациенти с ХОББ и СН бета блокерите са контраиндицирани поради техния бронхообструктивен ефект, но проучванията показват, че селективната бета блокада не води до пониаване на ФЕО₁ в сравнение с плацебо.”

Според скандинавски проучвания при пациентите с ХОББ и СН, приемащи този клас медикаменти, смъртността на 30-тия ден, на първата и седмата година е по-ниска от тази при болните, които не са на терапия с бета блокери.

Неселективните бета блокери не се препоръчват поради риска от бронхоспазъм, особено в началото на лечението, допълни проф. Постаджиян.

За финал той уточни, че иницирането на тази терапия се извършва при компенсиран стадии на сърдечната недостатъчност в малки дози на медикамента и титриране на дозата.

Вижте цялото видео от събитието: