В ежедневието на клиничната практика лекарите често се стараят да прегледат всички болни, предвидени за деня. За жалост обаче стремежът да се изпълни цялата предвидена програма поставя изграждането на здрава връзка между лекаря и пациента на заден план. Ето защо разгледахме особеностите на тези взаимоотношения, техните предимства,недостатъци и начините, по които да изградим взаимно доверие със своите пациенти.
- Връзката лекуващ лекар-пациент е дълготрайна
Хората сменят центъра за обучение, фитнеса, фризьорския салон, но по отношение на избора си на личен си лекар са сравнително постоянни. Според онлайн анкета, проведена сред американци, 82% от участниците не са сменили лекуващия ги лекар за дълъг период от време, средно 9 години. Оказва се, че този вид взаимоотношение отстъпва по продължителност само на брака, който в САЩ трае средно 18.3 години.
Според общопрактикуващия лекар д-р Мишел Рийд тази особеност не е изненадваща:
„Връзката лекар пациент, също като в един брак, се основава на честността и взаимното доверие. Ако мой пациент има стресираща работа и след поредния напрегнат ден дойде на преглед с високо кръвно, ще искам да знам подробности. Ето защо в ползотворният разговор между двете страни няма тайни”
- С течение на времето се изгражда честност и доверие
Дори да не го осъзнаваме изцяло връзката лекар-пациент е най-откритото взаимоотношение, което човек изгражда през своя живот. Има ситуации, в които болния споделя в лекарския кабинет неща, които счита за интимни, тайни или които крие дори от най-близките си хора. Поред същата онлайн анкета пациентите са по-склони да обсъждат открито своя психически статус (72% срещу 41%), „срамни” за тях симптоми (70% срещу 40%) и фамилна анамнеза (74% срещу 49%) с лекуващ ги от години лекар, отколкото с такъв, при който са се записали наскоро.
„По отношение на здравословния начин на живот, моите пациенти са по-склонни да приемат съвети от мен, за които знаят, че аз самата спазвам. Споделянето на такива детайли не е пристъпване на границата, защото хората се доверяват на лекари, които познават”, казва д-р Рийд.
- Пациентите смятат, че поддържането на тази връзка е по инициатива на лекаря
Въпреки че доверието между пациент и лекуващия го лекар е от полза и за двете страни, анкетата разкрива, че според повечето участници, изграждането му е трудна задача. Всъщност 41% от попълнилите въпросника смятат, че здравата връзка лекар-болен е по-трудна за поддържане от тази между брачни партньори.
Добрата новина е, че според тях, активното участие на лекаря улеснява постигането на взаимно доверие и въпреки ограниченото време за преглед, вниманието, изслушването, изразяването на разбиране и ясно дадените инструкции са основни качества на добрия клиницист.
„Ключът към доверието на пациентите е в изразяването на загриженост. Осигурете часове за домашни посещения, винаги връщайте обаждания, бъдете вежливи с пациентите и най-важното, проявете търпение”, съветва д-р Брус Рубен, ръководител на частна практика.
- Познаването на социалната и фамилната анамнеза на пациента е от голямо значение
В ограниченото време за преглед е трудно да разпитаме пациента за нещо различно от настоящото заболяване, но няколко внимателни въпроси, насочени към семейството могат да ни дадат ценна информация.
От привидно неформален разговор с болния можем да научим за професионални вредности, за вредни навици и дори да се ориентираме доколко той може да спазва назначеното лечение.
Друга особеност, която медиците често пропускат, когато имат нов пациент е да изискат информация за минали заболявания и фамилна анамнеза. Да, това е информация от преди пациентът да стане част от нашата практика, но ако сме запознати с нея, бихме улеснили значително своята работа.
- Проявите на внимание са от значение
Повечето лекари внимателно проследяват диагностиката и лечението на болните пациенти, но в забързаното ежедневие не проявяват инициатива относно тези без оплаквания. Изпълнението на скринингови програми, на ежегодните профилактични прегледи и грижата за децата и за хронично болните изисква време, но е важен елемент в изграждането на връзката с пациента.
„В работата ми на общопрактикуващ лекар, познавам пациентите си от години”, заявява д-р Дженифър Кодъл и допълва:
”Наясно съм не само с техните заболявания, но и с важни за тях събития като раждането на дете или внуче, купуването на нова къща, смяна на работното място и т.н.”
Въпреки че изграждането на дълготрайно партньорство между лекаря и пациента изисква време и усилие, то помага и на двете страни. Постигнатото доверие и индивидуалният подход помагат за избора на най-подходящото лечение за всеки болен и за осигуряване на цялостна здравна грижа.
