Фирмите доставчици не са склонни да намалят цените на имплантите заради решението на НЗОК. От 23 фирми, към които е изпратено запитване, отрицателно са отговорили 13, информира проф. Генчо Начев, национален консултант по кардиохирургия, в интервю за в. „Труд“, цитиран от в. „Дневник“.
Надзорният съвет на НЗОК е утвърдил списъка със стойности, до които Касата плаща за медицински изделия от 1 април тази година, съобщиха от финда преди седмица. Доплащането за някои видове медицински изделия, които досега са били безплатни, ще е от порядъка на 200 лв., но за други е за над 10 000 лв. Не е изключено цената да стигне и до 30 000 лв., цитира вестник „24 часа“ позиция на Българската асоциация на търговците на медицински изделия. Според нея касата е намалила дела си от плащането с до 70%.
Намалени са парите за болниците за консумативи в кардиологията, кардиохирургията и ортопедията като стентове, клапи, протези и други. Проф. Начев коментира, че е получил уверение за повторното разглеждане на мярката. Един от въпросите, върху които ще се акцентира, е дали намалението на цената, която плаща Касата, трябва да е еднакво за всички консумативи.
Той дава пример с изкуствените сърца, където плащането е намалено с 20% и достига 30 000 лева. Модерните клапи, които се поставят чрез катетър, също са намалени с 20% – от 50 000 на 40 000 лева. В същото време клапите, които най-често се поставят, са намалени с едва 12%.
Специалистът призовава да се помисли за механизъм, при който колкото по-скъп е продуктът, толкова по-малко да е доплащането като процент.
„В момента по статистика парите, които се вадят директно от джоба на пациента, са 40% от общите пари за здравеопазване, като максимумът в Европа е 20%“, обяснява проф. Начев и акцентира, че проблемът е, че не се знае за какво точно се плаща.
Той заявява, че трябва се приеме Националната здравна карта, въз основа на която във всяка област трябва да се прецени какви са предлагането и търсенето.
„Тогава ще се установи, че на много места се предлага повече, отколкото е търсенето, и касата ще трябва да сключи договори само с онези болници, които отговарят на определени изисквания и дават най-доброто“, обясни още той.
Проф. Начев смята, че трябва да се въведе и оценка на качеството.
„Това не изисква пари. Научните дружества трябва да бъдат оторизирани да са експертни съвети, които на всеки три или шест месеца да проверяват качеството на услугите в тяхната специалност“, каза той и добави, че в момента ситуацията е такава, че касата е задължена да сключи договор с всички, които се явяват на пазара, и изкупува всичко, дори да не е качествена.
Националният консултант по кардиохирургия насочва вниманието към друг парадокс – съотношението между парите, които се дават за лекарства, и парите за болнична помощ.
„В Европа навсякъде съотношението на болничната помощ към лекарствата е три към едно в полза на болничната помощ. Пазарът на лекарствата е един много хубав пазар. Ще ви кажа само един факт – петте най-големи световни фармацевтични фирми имат годишен оборот, по-голям от брутния вътрешен продукт на всички страни в Африка, на юг от екватора“, разяснява той.
„За реформата са необходими поне шест месеца, което е никакъв срок на фона на загубените години. Въпросът най-напред трябва да се постави на обществено обсъждане, за да няма напрежение“, смята проф. Начев.
„Крайно време е политическите партии да се обединят поне в областта на здравеопазването, а не да търсят само да спечелят следващите избори“, обобщава още той.
