На 15 и 16 януари в Париж се проведе XI Парижка хепатологична коференция, по време на която се обсъдиха съвременните тенденции в диагностиката и лечението на хроничните хепатити В и С, неалкохолния стеатохепатит, чернодробната недостатъчност и трансплантациите. По време на научния форум бяха представени данни за достъпността до лечение за HCV по света.
Един от представителите на страната ни по време на Конференцията бе доц. Йордан Генов от УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ“, който даде специално интервю за читателите на Medical News
Доц. Генов, кои бяха новостите по отношение лечението на хроничния хепатит С, представени по време на Парижката хепатологична конференция?
Парижката хепатологична конференция имаше за цел да обобщи резултатите до момента от всички видове нови лечения за хроничния хепатит С. На конференцията не бяха представени нови концепции за лечение на хепатит С, защото този проблем е решен в световен мащаб.
Тарик Аселах от Франция изнесе презентация, при коята поставя въпроса дали е възможно излекуването на хепатит С на 100%. Какво е вашето мнение по темата?
Лечението регистрирано до момента има над 95% ефективност при комепенсирани заболявания на черния дроб и не е необходимо да се разработват повече нови молекули за лечение. Стратегията на СЗО е до 2030 г. чрез наличните вече високоефективни терапевтични режими, да се осъществи пълен контрол върху заболяването.
Осъществима ли е глобалната елиминация на хепатит С?
Стратегията е осъществима, включително и в нашата страна. Имаме възможност, ако успеем да диагностицираме по-голямата част от пациентите с хепатит С, да постигнем контрол на заболяването в следващите 10 години.
Какви са предизвикателствата в лечението на HCV-свързания васкулит?
Лечението на екстрахепаталните прояви на хепатит С също стана възможно в резултат на така нареченето безинтефероново лечение, защото вече няма интерфероново лечение.
Оказа се, че част от пациентите с такиава прояви също се повлияват добре от това лечение, но все още тежките васкулити се налага да бъдат лекувани с допълнителни медикаменти – такива, които влияят върху лимфоцитите.
В специална сесия по време на конференцията бяха противпоставени два от методите за диагностика на NASH – чернодробната биопсия и индиректните маркери. На базата на огромния Ви опит, какво бихте посъветвали колегите си?
Диагнозата NASH е хистологична диагноза. Не е възможно без биопсия на черен дроб да се постави тази диагноза, а също е и не е възможно да се определи степента на тежест на заболяването.
Има някой вещества в кръвта на пациентите, чиято концентрация би могла да корелира, но корелация не означава диагноза. Неинвазивните маркери все още са далеч от момента, в който ще се използват в рутинно клиничната практика.
Лора Василева, Medical News
