Публикувано февруари 2013 в Clinical Gastroenterology and Hepatology от Wong RK et al. – Синдромът на раздразненото черво (IBS – Irritable Bowel Syndrome) е най-често диагностицираното функционално нарушение на гастроинтестиналния тракт (ГИТ).
Протича с променлив клиничен ход и с широк спектър от гастроинтестинални и екстраинтестинални симптоми. Основните оплаквания са хронична коремна болка и/или тежест в съчетание с промени в чревните функции, които не могат да бъдат обяснени със структурни или биохимични нарушения
Въпреки че концепцията за повишено чувство на тежест при хората грижещи се за страдащите от IBS е добре известна, това не беше забелязано до този момент при партньорите на пациентите с функционални стомашно-чревни разстройства. Опитът показва, че симптомите при IBS оказват влияние не само върху социалния живот и ежедневието на пациента, а също и върху неговия партньор и неговите роднини.
Рубен Уонг и сътрудници целят да оценят количествено нивото на тежест, което партньорите на пациентите с IBS изпитват, обръщайки внимание на силата на взаимоотношение между пациентите и партньорите им.
Методология:
В крос-секционно, случай-контрол проучване, проведено между 2008 и 2010 година, професор Уонг и сътр. изследват 152 пациента с IBS и техните партньори. Диагнозата IBS е поставана на базата на Рим III критериите.
В първата фаза на това проучване, тежестта на заболяването на пациентите с IBS била оценена чрез използването на Functional Bowel Disease Severity Index. Във втората фаза, партньорите на пациентите попълнили следните въпросници Zarit Burden Interview (ZBI), Relationship Satisfaction Scale и отговорили на въпроси за сексуалните си взаимоотношения. Резултатите били сравнени с тези, получени при изследването на 39 партньори на здрави индивиди (контроли).
Резултати:
При партньорите на IBS пациентите беше отчетена значително по-висока обща тежест (среден ZBI score = 22.1), отколкото при партньорите на здравите контроли – среден ZBI score = 11.5 (P=0.0002). Степента на тежест е била пряко свързана с тежестта на IBS (р <0,0001).
Силната тежест при партньори на пациенти с IBS е била свързана с по-лоши взаимоотношения с половинката им, което е видно от обратната пропорционалност между степента на тежест (ZBI) и качеството на взаимоотношенията (R = -0.60; P <0.001). Подобна обратна пропорционалност съществувала между ZBI score и сексуалното удовлетворение (R = -0.56; P <0.0001).
Не е имало разлика в резултатите между партньорите на IBS пациентите и тези на контролоте по отношение на Relationship Satisfaction Scale (4.25 vs. 4.19; P=0.78) и по отношение на сексуалните взаимоотношения (6.47 vs. 6.21; P=0.64).
Заключение:
От това проучване става ясно, че заболеваемостта и чувството за тежест при IBS, зависят не само от пациента, а и от неговия партньор. Степента на тежест при партньорите е била сходна с тази при партньорите на пациенти с органични заболявания.
При партньорите на IBS пациентите, степента на чувството за тежест зависи от фактори като тежестта на заболяването и силата на взаимоотношенията между партньорите. При наличие на брачни взаимоотношения, чувството на тежест при партньора оказвало съществено влияние върху сексуалното удовлетворение.
