Изследователите са на мнение, че кръвен тест за антитела срещу бактерийни токсини позволява на повечето пациенти със синдром на дразнимото черво с преобладаваща диария (D-IBS) да избегнат инвазивните ендоскопии, които при други условия са нужни за да се диагностицира болестта на Крон или улцерозния колит.
Тестът, който е представен на годишната конференция Digestive Disease Week (DDW), показва оптимистични предварителни данни „за над 98% успеваемост” за IBS в експеримент, включващ 2,700 пациенти със синдром на дразнимото черво (IBS), с хронични възпалителни чревни заболявания (IBD) и с глутенова ентеропатия, както и здрави контроли, съобщава д-р Марк Пиментел от Cedars-Sinai Medical Center в Лос Анджелис.
Д-р Пиментел обяснява, че тестът отчита антитела срещу цитолитичния токсин CdtB и срещу винкулина, освобождавани от бактерии, които причиняват хранителни отравяния. Голяма част от по-ранните изследвания показват, че хранителните бактериални инфекции могат да доведат до IBS чрез отключване на на автоимунна реакция.
Тъй като симптомите на IBS са неспецифични и могат да се наблюдават и при IBD (улцерозен колит и болест на Крон) и глутеновата ентеропатия, както и при много други заболявания, пациентите биват подлагани на скъпи и времеотнемащи изследвания за поставяне на точната диагноза.
Д-р Пиментел отбелязва, че IBS се диагностицира по метода на изключването, което означава, че пациентите преминават през различни тестове за други заболявания със същата симптоматика преди да се постави диагнозата. В случая това означава повтарящи се колоноскопии, което е инвазивно, скъпо и неконфортно за пациента.
Кръвен тест, който бързо изключва диагнозата IBS, би бил от значителна полза за пациентите, защото би довел до намаляване на цената, неудобството и дискомфорта, свързани с колоноскопиите, по думите на доктор Пиментел.
За експеримента, той и колегите му събират 2 375 пациенти с D-IBS, диагностицирани в съгласие с Rome III критериите*, както и 142 пациенти с IBD,121 с глутенова ентеропатия (диагностицирани според стандартни методи) и 43 здрави доброволци.
Кръвните проби са тествани с ELISA анализ за анти- CdtB и за антивинкулинови антитела.
За разграничаване на IBS от IBD, анти-CdtB анализът показва площ под ROC кривата от 0.81. Антивинкулиновият тест показва площ под кривата 0.62.
Анти- CdtB тестът показва специфичност от 91.6% и чувствителност от 43.7%; за антивинкулиновия тест специфичността и сензитивността са съответно 83.8% и 32.6%. Според Пиментал, комбинирането на резултатите от двата анализа води до специфичност много над 90% и прогнозна стойност от 98.6%. По думите му, такива резултати биха позволили на клинициста да отвхърли с увереност възможността за IBS.
Двата анализа не са толкова удобни за диференциална диагноза между IBS и глутенова ентеропатия при площ под кривата от 0.61-0.63 съответно за двете антитела и с оптимизирани специфики в обхвата от около 80%. Въпреки това, доктор Пиментел казва, че това не е проблем, защото диагностичните тестове за глутенова ентеропатия са по-малко обременяващи за пациентите.
Той също твърди, че ниската чувствителност спрямо IBS при анти- CdtB/ винкулин тестовете не представляват сериозен проблем, той като сензитивността е изискване за скрийнинговите тестове. За тест, изготвен главно за изключване на други диагнози при пациенти с изявена симптоматика, от значение е специфичността.
* Диагнозата IBS се поставя на базата на модифицираните критерии от Рим ІІІ (2006 год.):
Рецидивираща коремна болка или дискомфорт (неприятно усещане, което не се описва като болка) поне 3дни на месец през последните 3 месеца, с начало на симптомите поне преди 6 месеца в съчетание с 2 или повече от следващите критерии:
1. Облекчение след дефекация и/или
2. Начало свързано с промяна в честотата на дефекацията и/или
3. Начало свързано с промяна във формата (вида) на изпражненията.
Промяната във формата на изпражненията се оценява по Bristol Stool Form Scale – BSFS, която разделя изпражненията в 7 типа.
Подкрепящи, но не жизнено важни за диагнозата са и: промяна в акта на дефекацията (усилие, незавършена), слуз в изпражненията, подуване на корема.
Адаптация: Анна-Мария Младенова и д-р Радислав Наков
